Въведение в Теория на системните пробиви ІІ
ОЩЕ ЕДНА ИМПЕРИЯ
/Европейските държави ще създадат единния Европейски съюз.
Какво обаче ще създаде той?/
Айзък Азимов в своята художествена поредица “Фондация” е направил един брилянтен анализ на политико-икономическите аспекти от появата на един нов гигант на полето на междудържавните отношения, със строга диалектическа последователност и завидна мащабност и прецизност на изводите. От този труд обаче никой теоретик в обществените науки не се ползва и няма да е учудващо, ако огромният залог при обединяването на Европа, доведе до мащабни грешки с непоправими последици, които иначе вече са прогнозирани, абсурдният стремеж към общ световен ред, съпоставим със стремежа на Ленин за победа на комунизма над цялото земно кълбо, преди да се прозре, че политическото обединяване в световен мащаб ще доведе до световна бунтовническа война. Създаването на безпрецедентна по своята същност правна система, с апогей над този на правото на легендарната Римска империя, с никому неизвестни отрицателни черти и недостатъци, ще създаде само безпрецедентна възможност за действие на международната престъпност. Появата на още един гигант на арената на международните отношения, ще превърне Европа в мишена както за вече съществуващите суперсили в лицето на САЩ. Русия и Япония, така и за сенчестите престъпни организации – южноамериканските и азиатски наркокартели, мафиотски структури в Италия, Русия и САЩ, само и за многобройните терористични организации, които най-сетне ще могат да изнудват Европа в цялост. Особено обезпокоителен момент се явява трансформирането на Ирландската републиканска армия и Баските сепаратисти в лицето на подписаните примирия за прекратяване на терористичната им дейност. Въпросът тук, който се следва от нерадостни разсъждения, е – С какво ще се занимава една бивша терористична организация за в бъдеще?
Всичко описано дотук означава, че занапред Европейският съюз ще се окаже причината за глобално разместване на обществено-политическите пластове в световен мащаб. Ако учредителите на обединена Европа не отчетат и още повече на използват това разместване, всичко оттам нататък ще бъде за сметка на политическата и финансова стабилност на Европа. Повече от ясно е, че противниците на Европейския съюз няма да отчетат, че европейската сигурност предпоставят пряко и тяхната собствена сигурност. Образно казано – издигането на знамето на обединена Европа ще повлече към нея домогвания на политически съюзи, икономически организации и престъпни структури, което означава, че Европа може да се окаже буфер за разклатеното международно равновесие след разпадането на социалистическия лагер.
II. Източници на анализа:
Най-важен систематичен източник тук е “Индуктивни логически конструкции” от същия автор. Освен възможност на индуктивно-логическата схема да слиза под всякакъв минимум от начални логически условия за логически синтез и нейната способност за точни прогнози, изследването ще изходи от втория постулат дефиниращ обществените отношения, формулиран в част четвърта на цитирания източник, а именно: “Обществото винаги създава противоречия.” Става въпрос за изграждането на противоположностни линии въз основа на дефиниращите условия на обществената система. Що се отнася но самата Индуктивна логика, понеже тук няма възможност да се изясни механизма й, ще бъде представена чрез подобни схеми, с уговорката, че нейната същност надхвърля дори и общността от цитираните дялове на познанието. Математическият еквивалент ма индуктивната логика е Теорията на групите /естествено да пределите на досегашното й развитие/, формално-логическият й еквивалент е частната аналогия, а систематологическият и то в много бледо подобие, се наблюдава единствено в психоанализата на Фройд относно създаването на аналитичните предсистеми. Нека за по-просто заменяме “индукция” с “аналогия”.
Вторият източник е в Теорията на системните пробиви. Тя изследва възможността за инвариране за дадена система на дадена система за управление относно нейната сигурност /устойчивост, управляемост, структура/ към системно-пробивни адаптивни или програмирани смущаващи въздействия. Това е, така да се каже, тъмната страна на Теорията на управлението, която се занимава е елиминирането и разрушаването на изградени системи. Въпреки, че официално не съществува, Теория на системните пробиви е развита в значително напреднала фаза от антиобществени формации като ИРА и ЕТА /съдейки по техните действия/, въпреки възможността това да е в неосъзнат вариант. Основен принцип на тази теория е, че колкото по-високоорганизирана и стройно изградена е дадена система, толкова по-лесно се елиминира или разрушава. Това веднага би трябвало да ни даде насоки относно изграждането на политическата, икономическа и правна система на Европейския съюз.
Третият източник е създадената от автора в идеен вариант Теория на грешките и по-конкретно два определени механизма на грешене, единият от които е изграждането на недиалектически анализ при описаните на обществените отношения /във връзка с цитирания постулат от същите/, а другият представлява изграждането на възможно най-сложната за оценка върху цялата система и по-конкретно – че всеки нов елемент изменя в една или друга степен всяка динамична система. Това пряко означава, както вече споменахме, че появата на Европейския съюз ще изведе до различия, следователно и движение, съгласно всички диалектически закони, от него към другите подобни обществени формации, както и вътре в самия съюз.
III. Изграждането на Европейския съюз:
Идеята за обединяване на Европа може да се намери още в Средновековието, но реалните стъпки към него стоят много напред във времето. Европа винаги е бил раздирана от вътрешни конфликти, което означава, че те могат да бъдат намерени навсякъде из нейната история, вероятно и занапред в бъдещето й. Също така не е останала без последствия идеята на Ватикана за тотално господство върху Европа, а по-насетне и върху целият свят. Но истинските причини, които са били, са и ще бъдат мотора на европейската интеграция, това са икономическите, т.е. онова удачно разглеждане на обществените процеси от марксистката теория като база и настройка. Политическото обединяване на Европа е нищо повече от обслужване на глобални икономически планове на Германия, Франция и Великобритания, които в един момент са се оказали еднопосочни. Нека обаче разгледаме политическите аспекти на обединението на Европа и по-специално – в отношенията му с главната световна доминираща сила – САЩ.
Интересите на Съединените щати относно постигането на глобална стабилност в Европа в следвоенните години, са най- ярко изразени в създаването и реализирането на “Плана Маршал”. Това е може би първата стъпка като глобална икономическа стратегия, относно проявата на Европа като единно цяло /естествена в рамките на капиталистическата й част/. Планът Маршал е имал две основни цели: недопускането на експанзията на Съветския съюз върху Европа и тесен контрол върху икономиката й, което пряко предпоставя икономически изгоди за САЩ. Следователно в 40-те /следвоенни/ и 50-те години на нашия век в интерес на Съединените щати е било някакво своеобразно обединяване на стария континент. Пряка последица от стабилизирането на Европа, вследствие Плана Маршал, е зараждането на идеята за политическо обединяване на Европа като независима от САЩ държавна структура. Проявна нейна форма са европейските общности: ЕО, ЕОВС и Евроатом, които поставят началото на т. нар. “европейско мислене”. Обаче постигнатата икономическа самостоятелност на Европа не би била удобна за интересите на САЩ в този регион. На съвременния етап Съединените щати трябва да се съобразят не само с японската икономика, но и с все по-единната европейска външнотърговска икономическа стратегия. Оттук може да се заключи, че САЩ са инкубирали свой собствен икономически опонент. Този конфликт обаче не може да назрее до момента, в който ЕО и САЩ щяха да предприемат насрещни дискриминационни мерки. Политиката на Маргарет Татчър и Роналд Рейгън пренасочи този конфликт към СССР, което доведе до разтурянето на последния. В унисон с икономическите интереси на Великобритания и Франция за все по-голямо влияние в бъдещия ЕС, Германия бе принудена да преживее около седем години на празен ход покрай приобщаването на източната й част. Но това, което учуди всички, бе факта, че в оста САЩ – ЕО се появи факторът “Русия”. Тази суперсила вече не може да бъде предсказуема на базата на правилата от Студената война, ами се нуждае от много по-сериозен контрол, какъвто може да осъществи единствено една икономическа интервенция на руски пазар и в руската икономика. Ако последната бъде предприета от САЩ, то политическия отклик в Русия щеше да бъде възстановяването на СССР. Следователно ЕО би била идеалния инструмент, особено в лицето на Германия, на която не би било трудно да се внуши, че побеждава по нов начин вечния си враг, още повече, че САЩ, въпреки измамната си икономическа стабилност напоследък, не да в състояние да финансират подобна операция, а ЕО и особено Германия се оказват напоследък с особено висока икономическа независимост, неудобна както за Съединените щати, така за Великобритания и Франция. От друга страна Япония започва да засилва ролята си на формировател на глобалните икономически показатели на САЩ, следователно Америка има нужда от нов трети играч в голямата политика, които да заеме мястото на провалилия се Съветски съюз и по възможност да отвлече, ако може за по-постоянно интересите на Япония от Съединените щати. По този начин администрацията в Белият дом във Вашингтон подкрепят безрезервно политическото обединяване на държавите от европейския контингент.
IV. Правната система на Европейския съюз и европейската сигурност:
Анализирайки характерните черти на правото на обединена Европа в съответствие с европейската сигурност, нека разгледаме Европейския съюз като теоретична затворена система. Основното явление, което се наблюдава в една затворена динамична система, е унификацията на процесите, които протичат в нея, до един общ стабилен и еднообразен механизъм на динамиката. Всъщност унификацията на европейското законодателство е сигурен белег за удачност на такова разглеждане на процесите в европейската система като цяло. Уеднаквяването на икономическите и политическите правила обаче поставя някои антиобществени престъпни организации в много изгодно положение. От гледна точка на Теорията на системните пробиви, идентификацията на структурата и параметрите на една система протича много по-гладко, отколкото същата на множество системи. Престъпните структури могат да програмират удар много по-добре срещу една глобална, отколкото срещу множество малки системи на държавно управление. Това означава само едно – бъде ли проведен докрай федералният принцип в изграждането на обединена Европа, то ще бъде създаден рай за международната престъпност. Естествено от друга гледна точка това носи значителни финансови постъпления за Европа. Но напред с това старият континент ще се превърне в най-големият пазар за наркотици в целия свят, сигурността на което събитие не се влияе от никакви контрамерки. Изход от едно такова положение е в степента на регулиране на унификацията на правните норми, което би означавало унифициране само на материалноправните норми, докато процесуалните трябва да останат характерен белег за националните законодателства. Другият метод за контрамярка относно системните пробиви се състои в “създаването на хаос” - инкубиране на зони с висока степен на престъпност, с цел концентритенето на дейността на престъпните организации за по-сигурен контрол. Особеното в нашия случай е това, че провеждането на твърда политика от страна на Европейския съюз относно престъпността, няма да даде никакъв ефект: решението се крие в търсенето на закономерностите и структурата на престъпността, с оглед нейното регулиране.
Трябва обаче да отбележим, че такъв подход на важи относно бивши терористични организации, каквато е ИРА. Механизмът, по който последната беше отстранена от политическото пространство, а именно чрез пренасочване на финансирането от страна на ирландската общност в САЩ към икономически проекти в Северна Ирландия, ще доведе до връщането на ИРА на политическата сцена под форма и с методи, за които никоя служба за сигурност в Европа не е подготвена. Според нашето виждане, единственият начин тази организация да бъде впрегната за благото на Европа, е даването на автономия на Северна Ирландия /естествено твърде временно с оглед създаването на Европейския съюз/. Последното обаче рязко противоречи на основните принципи на Великобритания относно нейната вътрешна политика, което ще се окаже сериозна грешка на британското правителство. Бъде ли разрешено на ИРА да разшири своята дейност из цяла Европа /това не важи само за нея/, то Европейският съюз ще бъде поставен в неудобното положение да се справя с една напълно нова форма на международната престъпност, която ще играе ролята на втора държава в сянка. Това няма да бъде онази “държава в държавата” и за държавата, на характерните черти на която отговаряше ЦРУ, а една формация против държавата – “държава на гърба на държавата”, каквато историята за щастие още не познава. Именно тук се появява онзи постулат на обществените отношения, че обществото винаги създава противоречия на базата на самото себе си. Затова преди да се изгражда империя, винаги се прочистват потенциалните й врагове. Ако Европа се зарази с бацила на престъпността преди учредяването си, то тя е обречена като формация. От това печелят САЩ, Япония и Русия.
Прочее крайно време е онези, които смятат, че в лицето на обединена Европа създават една идилия от синьо небе, зелени поляни и бели домове, да прогледнат и реално оценят всички възможности за непредвидено развитие на Европейския съюз. В крайна сметка това е една обикновена държава, която се подчинява на всички безмилостни закони на капиталистическата икономика.
V. Измамените кандидати:
Една от главните задачи на Европейския съюз е неговото разширяване до изпълването на географските граници на стария континент. Това, съгласно Договорът от Маастрихт, ще става според условията, на които се отнася до икономическото състояние на съответната страна. Причините обаче някои държави да не могат да покрият споменатите икономически нормативи, са по-дълбоки.
Теорията на системните пробиви моделира един “ефект на отнетата опора”. Той се състои в това, че бъде ли намерено дефинитивно относно устойчивостта на дадена система условие, то при отнемането му се срива цялата система. Известен е и под наименованието “ефект на най-долното кубче”. Като цяло атестат за стабилността на финансовата система на Европейския съюз се явява германската марка. Германия обаче е направила неблагоразумно високи инвестиции в руската икономика /видяхме защо/. И ето го ефекта: Срине ли се руската икономика, сериозно се дестабилизира германската марка, която води до дестабилизация на европейската икономика, следователно и финансова система, а поради кредитите на Европейския съюз за държавите кандидати, се влошава драстично тяхното макроикономическо състояние, което силно занижава шансовете им за влизане в европейския съюз. Следователно, не само, че Русия определя икономическата стабилност на цяла Европа /Не беше ли това задължение на ЕС?/, ами тя може да попречи без политически натиск за влизането на държавите кандидати. Като прибавим и факта, че Русия гледа на разширяването на Европейския съюз като разширяване на НАТО, то такова управление от страна на Кремъл не само, че няма да влезе в ЕС, но и няма да допусне асоциирането на некатолическите бивши социалистически страни.
И това е исторически закономерно. Всяка империя, за каквато развеждаме Европейския съюз, е имала своя периферия, играеща роля на буфер относно собствената й сигурност. За съжаление в тази периферия ще попадне и България и това съжаление идва единствено от факта, че България няма да може да постигне равнището на жизнения стандарт на Европа. Главната особеност тук е, че Русия ще играе консолидираща роля на държавите сателити, обслужвайки своите собствени стратегически интереси /доколкото са й останали такива/. Тази консолидация като възможност представлява значителна характерна проявна форма на създаването на обществени противоречия. Веднъж започнала, тя ще представлява необратим процес докато съществува Европейския съюз и на практика ще пренесе икономическите противоречия, които по правило САЩ прогнозираха и програмираха за оста Европа – Япония, между Европа и нейната периферия, т.е. точно онова, за което говореше Айзък Азимов. В крайна сметка Япония пак ще остане далеч извън периметъра на интересите на Европейския съюз, което означава, че глобалния светове ред ще се раздели на две големи оси: САЩ – Япония и Европа – Русия /включително сателитите/. Най-голяма печалба от това ще извлекат Китай и арабския свят, доколкото последният от икономическа гледна точка може да бъде слаган в сметките, но не е ли това силен негов коз?
Единствения начин, по който Съединените щати все пак могат да прокарат своите стратегически планове, е да настояват за обединение на всяка цена, но това ще бъде огромна грешка от тяхна страна, защото такова обединение постави Европа в положение на невъзможност за противопоставяне относно Япония поради сигурната икономическа криза и отделно от това – междуособиците вътре в Европейския съюз поради разпределянето на благата и стремежа за създаване на изолирана периферна зона вътре в самия съюз, което може да доведе до разтурянето му.
Трябва да отбележим, че този сценарий е напълно реален, защото залага на възможно най-късогледите решения на световните икономически централи, продиктувани от възможна най-егоистични експанзионистични намерения. Не може да се очаква от хората на крупния капитал да сътворят нещо, различно от крупен капитал. Следователно Европейския съюз ще се изгражда по-възможно най-удобния за международната престъпност и политическите си опоненти начин. Това създава възможност не само Европа на практика да бъде управлявана отвън, ами и от бъдещата държава на гърба на държавата. Разбира се, възможността формация като Ирландската републиканска армия да управлява цяла Европа, би нарушила съня на всеки държавник. Но и тук имаме своето успокоение – цяло щастие е, че хакерите не се занимават с политика, защото тя теоретично имат най-добрия интелектуален потенциал на планетата. Не искам да развивам хипотезата, какво би станало, ако ИРА консолидира хакерите, така както Русия - държавите сателити от периферията. Но в крайна сметка пак имаме положителни черти в тази хипотеза - ако ИРА управлява Европа като вече независима от лобито си в САЩ структура, то това значително би повишило шансовете на ЕС пред естествените и политически съперници в лицето на САЩ, Япония и Русия. Разбира се ИРА не трябва да възприема структурата на ЕС, а да запази своята собствена, както и методите си.
Тук трябва да отбележим, че ако това изследване стане обществено достояние, то ще повлияе на процесите в Европа /новият елемент в системата/, като на практика отклони развитието им от своята прогноза.
VI. Теоретична обединена Европа:
Дори и на теория не може да бъде изградена система, която да елиминира системно-пробивни въздействия, защото подобна структура не би отговаряла на понятието за система. Бъде ли взаимосвързана една структура в обща система, то вече моделите на системно-пробивните въздействия влизат в сила. Това означава, че при едно целенасочено изграждане на структурата на Европейския съюз, може само да бъде редуциран глобалитета на държавно управление, което естествено намалява управляемостта и наблюдаемостта на системата, се явява най-добрият начин за предпазването й. хаосът, разбира се в разумни размери, така да се каже разтваря системно-пробивните въздействия като най-напред редуцира темпа им и разклонява посоката им. Най-ярък пример за това е либералното буржоазно общество. Неговото дефинитивно условие, т.е. това, което определя характера на системата, това са финансите – устойчивостта на буржоазното общество зависи единствено от устойчивостта на неговата финансова система, която от своя страна не характеризира с висока ентропия. Тази е и причината буржоазното общество да се отличава със сравнително високата си стабилност.
Пренесени за Европейския съюз, тези разсъждения означават, че не трябва изкуствено да биват изваждани от своето саморегулиране процесите, които протичат в капиталистическата икономика и да бъдат поставяни в изкуствена среда за тяхното регулиране. Тогава процесите в обществото няма да се регулират съгласно законите и принципите на свободния пазар, ами гарантът на стабилността на буржоазното общество ще бъде поставен изкуствено в схематична рамка, която вече е предпоставка за системни пробиви. Това на практика е отказ от собствена сигурност. Обаче стремежът на икономически кръгове от Германия и Франция за контрол върху цялата Европейска икономика ще поведе структурирането й по пътя на тотален контрол и регулиране.
Що се отнася до административната структура на обединена Европа, там нещата ще стоят по-добре. Гигантският бюрократичен апарат, който е на път да бъде създаден, на практика ще парализира федералното начало в Европа, което в тази насока бибило програмата максимум при елиминирането на системните пробиви. В крайна сметка от административна гледна точка Европейския съюз ще е една фикция. Отделните държави в Европа ще оперират помежду си като отделни суверени, на базата на старите си международни договори, привидно под духа на Маастрихтсикя договор. Така международната престъпност ще се насочи към европейската администрация, без никакви последици от това,с изключение вероятно, че опасно ще се излезе наяве, което улеснява работите на европейските служби за сигурност временно.
Що се отнася до самите служби за сигурност, ефектът от консолидацията на националните служби под лоното на Европейския съюз, ще бъде ни повече, ни по-малко, консолидация на престъпните структури и действия, огледален образ на тези на европейските служби. Този ефект, при който полицията създава престъпност, принуждавайки я да еволюира, е познат много отдавна, но не се анализира поради простата причина, че изходът от анализа ще е препоръката за разтурянето на големите служби за сигурност, които с удоволствие играят роля на държава в държавата. Също не е трудно да се прозре, че тази държава в държавата ще започне кръвопролитна война с държавата на гърба на държавата, което означава само едно – службите за сигурност, освен че създават престъпността като структура, но те я и активират извън обичайните й периметри на действие. В крайна сметка, последното нещо, от което Европа има нужда, е една вътрешна скрита война. Затова оценявам като нецелесъобразно създаването на Европол като оперативна структура, а само като информационно-аналитична, както и координационна. И нека да повторим – борбата с престъпността не може да се осъществи на базата на репресивни мерки, защото това повлича процеса в опасно ускоряваща спирала. Престъпността трябва да бъде анализирана, за да се разберат нейните дефинитивни условия, структура, интереси и дейности, а чрез редуциране на условията за възникване и съществуването й, да се елиминира нейната дейност.
VII. Заключение:
Задачите, които стоят за разрешаване пред строителите на обединена Европа, явно надхвърлят всякакви техни теоретични познания. Това ще тласне процесите в нея по опасна наклонена плоскост и в един момент те могат да излязат от контрол. От тази гледна точка не е препоръчително България да бърза с влизането си в Европейския съюз.
Прогнозите, дадени по-горе, обхващат период от 100-120 г.,а ако САЩ преживеят глобална икономическа криза, този период намалява. Характерно тук е, че не могат да бъдат уточнени във времето прогнозите, понеже Европейския съюз ще се държи като силно мултиплицираща система – малки управляващи въздействия ще водят до голяма реакция на системата, което силно понижава нейната стабилност. Трудността идва от прогнозирането на тези малки въздействия поради силното влияние на субективния фактор.
Коментари
Публикуване на коментар