Сезоните и любовта

СЕЗОНИТЕ И ЛЮБОВТА

    /цикъл стихотворения/

Любовта е като огън.

Любовта е дар от Бога.

Любовта е тази сила,

без която аз не мога.

Любовта не казва “Сбогом”.

Любовта дори не спи.

Любовта духа пропила

го окриля в мрачни дни.

Есенни листа

Черно и сиво

Върви земята под краката ти.

Вървят дърветата край тебе.

Вървят секунди на ръката ти,

на черна сигурност отпреде…

Стои. Дълбоко във душата ти

стои угасналата нежност

Стои умислена със свраките,

накацали на сива безнадеждност.

Сиво и бяло

Потънал в ежедневна самота,

потънал в скучното си аз,

намразил тази черна сивота,

съзрях аз две очи като елмаз…

Очите…- те не бяха остри,

не бяха хитри или зли,

не бяха те врати залостени,

а канеха във свойте дълбини.

  

Червено

Лудост, пропила ме отвсякъде.

Лудост на още един луд.

Лудост, впуснала се отнякъде

да разчупи моя леден студ.

Зимна самота

Леден покой

Студени сенки по стената,

огънят в камината мълчи.

Тъга измъчва ми душата,

тъга по твоите очи.

Студена ледена завивка

покрива моето лице,

а топлата твоя усмивка

кътам аз в свойто сърце.

Нещо живо

Ледено бяло мъртвило

мойто сърце покорява.

Гарвано-черно мастило

мойте очи заслепява.

Едно врабче на перваза подскочи.

“Влез, миличко, тук се стопли!

И тръгвай! Път ще ти соча –

на мойта любов целувки носи!”

Безкрайни секунди

Очакване, дълго, мъчително.

Очакване славния полет.

Очакване така уморително

на живота и нежна пролет.

Пролетни трепети

Последни капки от капчука

Цъфтят кокичета в лехата ни,

цъфтят във своя образ нов,

цъфтят мечтите във душата ми,

мечти за пламенна любов.

Лети, високо над главата ми

лети си птичка и си пее.

Дори умислените камъни

поискаха да литнат с нея.

Първото цветче на сливата

Сънувам: Слънцето ме гали

със свойте пролетни лъчи.

“В чест на любовта – видя ли –

сливата навън цъфти.”

А цветчетата й като ласка нежни,

като обич мили и добри.

В две листенца белоснежни

видях аз твоите очи.

Май

Радост, бликаща отвсякъде,

радост – на твойто сърце зов.

Радост, впуснала се отнякъде

да се влее в нашата любов.

Летни вечери

Залезът беше красив

Благодатна лятна прохлада

влюбено сърце облива.

Тиха неземна наслада

страстни устни пропива.

Дъх на розите червени

гали този нощен час.

И от него упоени

сме щастливи ти и аз.

Едно лице на Амур

Виж Луната, колко е красива!

Виж цвета й, колко й отива!

Виж усмивката й – топла, нежна,

любовта й като нашата безбрежна. 

Тя е там – царица сред звездите.

Нощите й са на любовта ни дните.

Дни на нашата любов, красиви

дни на нашите сърца щастливи…

Не сънувам ли?! Кажи!

Излъжи ме, че си ти!

Идват облаци…

                        …

                               Не гледай!

Окапали листа

Лети земята под краката ти,

лети и вятърът край тебе,

летят години от съдбата ти.

Летят, летят… и закъде ли?...

Епилог

Горят сега на света две сърца

песента на които от тях не е чута.

Заключена е любовта им врат

от двете

             страни

                        на която

                                      се лутат…

Любовта е като огън.

Пепелта е като сън…

КРАЙ