Родата у селото
У село на рода не обиждай, че току рода излезете или рода станете!
ВИНПРОМ от Людмил Стоянов II От автора: За съжаление, силно ще излъжа, ако кажа че историите и образите в този разказ са измислени. Украсени, за да са интересни на нашия читател – да, но по никакъв начин измислени. Аз лично чак такова въображение нямам. ПРОЛОГ Много пъти беше изгрявало Слънцето над село Шипково, дори още отпреди тримата братя да построят тук по една къща за семействата си, че отпосле към тях се заселиха и други фамилии. И много случки и произшествия беше виждало през годините. Щото някак бързеите на близката река правеха хората в него по-неспокойни, а сенките от близката гора по залез пък ги правеха по-пакостливи. Дори и придошлите. Ама не пакости за вреда или пък нараняване, ами така – за кодош и подигравка. А да се подиграват им беше любимо занимание. И си вървяха дните, месеците и годините, сменяха се поколенията, едно след друго по-изобретателни, но откакто центр...
Коментари
Публикуване на коментар