Въведение в Теория на системните пробиви ІІІ
ТЕОРИЯ НА СИСТЕМНИТЕ ПРОБИВИ
ПРИЛОЖЕНИЯ В МАРКЕТИНГА
МОДЕЛИРАНЕ НА ПАРАЗНИ СТРАТЕГИИ ПО СХЕМИТЕ НА СИСТЕМНИТЕ ПРОБИВИ В УСЛОВИЯТА НА НАСИТЕН И РАЗПРЕДЕЛЕН ПАЗАР
1. Въведение – използвани теоретични постановки:
Такова изследване не би могло да бъде направено от специалист по маркетинг, по простата причина, че колкото и добър да е той, неговият начин на мислене е конфигуриран, развива се и греши по начините, по които го е възпитала съвременната икономическа и стопанска теория. Въпреки нейните значителни изследователски и почти научни достижения, тя като че ли никога не успя да започне онази систематизация и теоретизиране, на които се радват инженерните дисциплини. А и двете направления на приложната наука ползват нещо, наречено Кибернетика.
Това е наука, която отдавна е избягала от древно-гръцкото си предназначение за корабоводене и в ден днешен представлява обединение на множество клонове на познанието, занимаващи се с анализа, конфигурирането, управлението и оптимизирането на най-различни системи от материален и информационен тип. При осъществяването на тези процеси, Кибернетиката (или Теорията на управлението) използва различни описателни апарати, като математическото моделиране е било винаги на преден план.
В маркетинговото стратегическо планиране обаче се ползва и още един аналитичен апарат – Теория на игрите. Това е по-скоро комбинаторика с елементи на анализ, отколкото стройна теория, но все пак конфигурацията от двама или повече играчи, игрално поле, правила на играта, цел на играта (победа) и различни игрови стратегии са направили тази логическа постановка удачна в маркетинговите дисциплини. Останалото е анализ на пазара – обем на пазара, играчи на пазара, пазарно разпределение по ниши, пари и обеми и т.н., което си е чиста статистика.
Пределно ясно е, че с такава теоретична постановка науката Маркетинг не е нищо повече от анализ на данни, предварително известни или угадаеми ходове и чакане на грешка от страна на другите играчи. В условията на наситен или стагниращ пазар ситуацията придобива почти статичен характер.
Какво може да се направи?
То всъщност вече се прави от управляващите световните пари финансови групировки. Те предприемат различни по своята същност активни мерки за разместване на финансовите пластове в икономиката, на правилата, по които последната функционира, на параметрите, които определят нейното бързодействие или информационна пропускливост. Всичко това обаче се прави от страната на управляващото въздействие, по линията на дефинитивното условие на пазара – фискалните носители, като по този начин не се допуска никаква възможност за нежелани последици. Резултатът е – по-удобни пазарни процеси, повече печалба.
Същото и в по-малки размери може да се прави от страната на смущаващото въздействие или по линия на вътрешно-системните информационни канали, като се постига желано поведение или резултат, който системата за управление не е предназначена да генерира. Това се нарича системен пробив – предметът на Теория на системните пробиви. Резултатът от него в маркетинга може да е най-различен: Увеличаване на пазарен дял в наситен пазар, увеличаване на финансов резутат при еднакви условия, отлив на клиени от конкурент, прокарване на уникален нов продукт или представяне на стар за такъв, моделиране на клиентска нагласа (като при PR моделите), управление на кризисни ситуации и много други. От теоретична гледна точка Теория на системните пробиви (ТСП) има генетично предимство пред Теория на управлението и Теория на игрите, защото първата няма анализ на модел с разумност от страна на смущаващото въздействие, а втората не дефинира игра с ирелевантни (без значение) правила.
2. ТСП използва индуктивно-логически аналитичен апарат
Индуктивната логика е предмет на цял отделен труд. Най-общо тя представлява отворена логическа схема, при която една причинно-следствена или логическа конфигурация става правило за друга подобна. Ако от А следва В, то от А1 ще следва В1. И лесното свършва дотук. Огромният анализ на структурата и взаимовръзките на пазара, техните прилики, разлики, подобия или отличия, е доста трудоемка задача, но допринася за цялостна картина на пазарните (системните) механизми, върху които може да се приложат системно-пробивните въздействия. Така например можем да си отговорим на въпроса: „Защо марка Х има такова доверие у потребителите?” и точно там да насочим хирургически прецизен удар. Например публикация в пресата за зараза в хранителен продукт, в който потребителите имат сериозно доверие, доста би разклатило невидимата връзка потребител-производител, която всъщност е дефинитивното условие на неговия успех. Т.е. ако се намери такова условие, което се явява дефинитивно за съществуването или устойчивостта, то удар по него унищожава или дестабилизира системата. Това е ефектът на най-долното кубче – първият по значимост модел на системните пробиви. Какво общо има индуктивната логика обаче тук? Генерирането на удара представлява активно системно-пробивно въздействие, което се програмира по уникален начин, защото самият системен пробив е единично въздействие. Като такова той може да бъде създаден единствено по логическа схема, произвеждаща уникални логически резултати – такава е индуктивната логика. Тя е функция единствено на мислещия индивид (този който генерира пробива) и се подчинява на неговите аналогични схеми и построения. По този начин тя е и уникална. С други думи казано – не можем да издърпаме два пъти стола изпод един и същи човек. Вторият път ще е подготвен и затова имаме нужда от нов номер.
Много често обаче механизмите, по които действа една маркетингова система не са напълно видими или ясни. Това може да е в резултат на търговска или корпоративна тайна, изкривяващи анализа данни, слухове, лъжливи или неточни прогнози и пр. В този случай се ползва един особен апарат на индуктивната логика – Предсистемния анализ. Той представлява логическо построение наново на системата за управление по зададени резултати – т.е. решаване на обратната задача: как би била построена една система, че да изглежда и функционира по този начин? Тук вече индуктивната логика е в пълната си сила. Тя е в състояние така да открие характеристики или особености, които и създателите на системата за управление не знаят. А там много често е най-подходящото за удар място. А най-честите модели са Ефектът на неутриното и Мултипликаторния ефект.
3. Дойде моментът за по-подробно описание на някои от моделите
Ефект на неутриното:
Този модел се базира на един все още неизвестен на физиката опит, от който следва, че скоростта на неутриното през атомно ядро е многократно по-високо от тази на светлината. Самото неутрино като частица се характеризира с почти нулевата си маса и невзаимодействието си с всякаква материя. В този ред на модела, ако се програмира такова въздействие върху системата на управление, което последната да пренесе с темп, многократно надвишаващ нейното бързодействие, то въпросната система се превръща в един прост проводник, т.е. инварира относно своята сигурност. Така, ако една система гарантира друга, то втората може да бъде атакувана именно чрез ефекта на неутриното. Характерно тук е, че ако първата система е изградена според идеята за флуктоационния базис, то такова въздействие не може да бъде осъществимо. Реализирана флуктоационна система до този момент не съществува.
Мултипликаторен ефект:
Този модел се характеризира с това, че управляващото въздействие се усилва от самата система и остава вътре в нея. Вида на въздействието не се видоизменя и следователно ако се цели някакъв резултат с някакъв интензитет, то се програмира същото въздействие е по-малък интензитет и се вкарва в системата. Особеното тук е възможността за адаптивна реакция от страна на обекта за управление, т.е. той да редуцира темпа на мултиплициране и на практика да се държи като апериодично звено от първи ред /Вж. теорията на управлението/ и да установи до известна степен силата на въздействие, с оглед желаното ниво на мултиплициране на същото.
Тези два модела се предпочитат в случаите, когато се цели използване параметрите на системата за точно определени желани ефекти. Като цяло те са най-трудно програмируеми – първо, защото се изисква абсолютно точна индентификация и второ, поради факта, че всяко управлявано въздействие изкривява дори и в малка степен ако не структурата, то поне параметрите на системата. Най-простия пример за последното е оразмеряването на осветителни тела – повишаването на температурата повишава и съпротивлението на проводника. Затова е необходимо търсенето на относително линейни участъци от статичните характеристики на обекта.
Транслативен ефект на пеперудата:
Този модел има за основа един теоретичен феномен е метеорологията. Ако в дадем момент и на дадено място една пепруда си размаха крилата, то след известно време на друго място се очаква ураган. Тук приликата с мултипликаторния ефект е явна. разликата обаче се състои в липсата на прогноза относно степента на усилване на смущаващото въздействие, както и конкретно определено местонахождение на същото. Това е нещо като бомба в колет – знае се къде ще пристигне, но не се знае какви поражения ще нанесе. Характерно тук е, че системата не може да отреагира на подобно въздействие – наглед безобидно действие повлича след себе си сериозни последици, появявайки се в разрушителна степен на съвсем различно място. Следователно – при програмирането не е нужно да се задава степента на интензивност на смущаващото въздействие, а само да се определят времето и мястото на появата му. Така системата не може да прояви адаптивно поведение, което значи, че този модел служи за дестабилизиране на системата на управление. Единствения действащ представител на този ефект понастоящем се забелязва в изменението на основния банков лихвен процент - последният автоматично влияе на безработицата в дадена държава, както и на ръста на инфлация на дадена валута.
Ефект на отнетата опора:
Ефектът може да бъде наречен “ефект на най-долното кубче”. Заключва се в това, че бъде ли намерено условие, от което зависи устойчивостта или структурната цялост на системата на управление, то при отнемането му, системата се срива изцяло. Това едноактно въздействие може да бъде осъществено чрез ефекта на неутриното или чрез двата усилващи ефекта – на пеперудата и мултипликаторния, ако се изисква по-голяма интензивност на въздействието. Характерно тук е, че е необходимо само елиминирането на дефиниращо устойчивостта условие. Такова въздействие може да бъде само прелюдия към елиминирането на управляемостта на системата на управление, с цел по-нататъшно определени действия. Ефектът изисква слаба индентификация и добре планиран втори удар. Последният ще бъде в условията на системен хаос, което означава, че трябва да се комбинира с широка валидност на въздействието.
Ефект на критичното бързодействие:
Всяка саморегулираща се система, т.е. такава, която чрез отрицателни обратни връзки притежава информация за състоянието си на изхода или статуса си, притежава някакво определено бързодействие или времеконстанта. Ако поради някаква причина се стигне да необходимостта от явно злонамерено действие спрямо системата на управление, то ако се изпреварват е действията им сигналните и опазващи системи, то би могъл да се постигне желан резултат. Моделът изисква частична / относно изнамирането на времеконстанта/, но много точна индентификация и е опасен откъм лошо идентифициране поради явното си проявление. Прилага се предимно за държавни преврати и полеви военни офанзиви.
Последните два ефекта целят тоталното разрушаване на системата на управление. Затова и отчасти всички играчи са подготвени за такова въздействие добре, затова и то изисква хирургическа прецизност при изпълнението.
4. Заключение:
Теория на системните пробиви е в състояние да положи основите на една нова схема на пазарно поведение, при което единствената константа би била трезвата разсъдъчна способност на потребителя. Тя се явява един мощен инструмент, оръжие, което би било използвано по най-различен начин и с най-различни мотиви. Особено важен е моментът – колко играчи на пазара ползват този модел – защото при равни условия ситуацията се видоизменя в класически пример на пазарна икономика. От друга страна Теория на системните пробиви е игра със самата игра. Цялостното фокусиране върху това обаче би спряло играта като такава.
26.08.2010
Шумен
Коментари
Публикуване на коментар