Следобедът на една кифла

Всъщност е абсолютно същият както "Следобедът на фавна", от едноименното произведение на Клод Дебюси. Предполагам, че почитателите на този композитор, които биха се събрали в една малка концертна зала, веднага ще възроптаят срещу това ми твърдение, основно в частта си, които са срещали кифли. Оборете ме – ще им кажа – за да им дам една година време да разберат че това няма как да стане. Аз, понеже не обичам протаканите ситуации, направо ще им дам един съкрушителен довод в полза на моето убеждение, което ще сложи точка на всякакви спорове: Още в самата флейтова интродукция на произведението, където музикалната тема само се загатва, а музикалния похват още не е ясен, има един котрапункт на темпото, който олицетворява внезапността на хрумването на мисъл от нищото в руса главица и – според законите за симетрия на природата – съответното й изчезване пак там преди кварцов часовник да е ударил следващата секунда. Пуснете си произведението и се убедете сами!
Всъщност следобедът на една кифла се заключава в чакане на принца. И понеже отдавна прехвърлихме обема на един статус от социалните мрежи и навлязохме в дебрите на есето, ще трябва да опишем по-подробно въпросното чакане.
Самият принц със сигурност не е Малкия принц на Екзюпери, най-малкото защото ще ме обвинят в преекспонирано цитиране на класици с „ю“ в името. Дори психоаналитици може да ме обвинят в подсъзнателно вместване на егото си помежду тях. – Няма такова нещо. Няма и малък принц, защото кифлите по правило чакат такъв, който се е родил с перфектното телосложение и правилната концентрация на анаболи в кръвта. Те могат дори да отидат толкова надалеч в отрицанието си на всякакви други образи, че и появата на духа от лампата може да бъде отстреляно с вулгарен коментар как такова голямо нещо се е пръкнало от такава малка дупка – всъщност каквито са и повечето от темите на разговори в компанията на кифли.
Принцовете обаче са изчезващ вид. Още малко и ще споделят съдбата на динозаврите. Затова пък имитации много. Повечето то тях са широко отразявани в HD формат в съпровод на звуци, произвеждани от цяла музикална индустрия. Немалка част от тях пък се явяват в каляски втора употреба, при които връзката с качествата на марката е само в заблудите на далия куп пари за боклук. Сливи за смет, не кифли! Че поради тази причина анаболните псевдо-принцове рядко се задържат покрай нашия обект на коментари.
Липсата на принцове обаче не пречи принцесствувателствуването да е добило стряскащи размери. Изобщо няма да излъжа, че строителството на козметични предприятия в нашия регион започва да засенчва и тригодишните петилетки на хаинбоазкия ентусиазъм. Но пък щом има пазар, нека да има и производители.
Ако сте си пуснали "Следобедът на фавна", то ви предстоят най-красивите моменти, затова и ви оставям без да вдигам повече шум.