Цивилизациите и тяхното заличаване

Съществуват изследвания, които твърдят, че ние абсолютно нищо не знаем за своята история. Естествено, са заклеймени като „конспиративни“ – етикет удобно поставян към неща които не разбираме, не искаме другите да знаят или просто не ни интересуват.

Най-простият аргумент срещу такива теории е – как са успели да скрият толкова значима и съпроводена с материални артефакти информация от нас в условията на информационна ера, в която живеем? В отговор на този въпрос има други изследвания, които изучават теоретичната възможност да се нулира цяла цивилизация, без следа и остатък.

Оказва се, че две последователни неграмотни поколения са абсолютно достатъчни цялото познание на която и да е цивилизация да изчезнат напълно и безвъзвратно, независимо на какъв носител са записани. Апропо – камъкът се оказва най-надеждният. Но пък не можеш да нанесеш ядрената физика на такъв носител. Две поколения едно след друго от примитивно мислене, отопление с книги, бране на желязо и бакър – и сте готови да почвате наново.

Обществото обаче изглежда еволюира, за разлика от човешкия вид, и си е изградило прост защитен механизъм за този случай. А той е, че талантът и ценностите се предават през поколение. Относно таланта е трудно да се обясни в самостоятелна форма, може би ценностната система някак го отключва. А тя пък се предава през поколение заради елементарното нещо, наречено „болни родителски амбиции“. Докато родителите всячески се опитват да направят децата си това, което те не са успели да станат (т.е. тяхно отрицание), във връзката с децата на децата тази амбиция вече е мъртва и се предават универсалните човешки ценности на бабиното/дядовото поколение, в повечето случаи в емоционална окраска – което веднага би подтикнало отключване на талант.

Та, ето така цивилизацията си се търкаля накъдето и да е тръгнала, въпреки инфлацията на разсъдъчната способност в поколенията.