Да разбереш къде ти е проблемът

    През цялата си професионална кариера, независимо на какви позиции съм бил, аз си останах инженер по поддръжката. На тези от нас, които впоследствие станахме добри в занаята си, ни беше вкарано в главите, че техническите проблеми или по-просто казано - аварии - трябва да бъдат предвиждани и потушавани още преди да са се появили, в зародиш. Цялата техническа поддръжка на едно предприятие трябва да бъде основана на този принцип, по начин че предприятието да работи и да прави пари. И аз се научих. До такава степен, че почнах дори да виждам и в бъдещето. Спомням си като вчера момента, когато един мой бивш колега каза на шефа на производството - Спри за този ремонт, защото каквото е казал досега се е сбъднало. Слушаха ме тогава, спираха когато им кажа и на втората година от появаването си там вече скучаех. Нищо не се чупеше. За да ми е интересно ме направиха производствен мениджър на новооткриващ се бизнес юнит. Открих, че същите принципи важат и при планиране на производството по начин, че за няколко месеца си удвоихме производителността и намалихме наполовина брака - дългогодишна мечта за производственици от кариерата. Установих, че този принцип важи и при проект-мениджмънта. Ама не проект "намаляване на шума в Зона 2" ами с резултат нова фабрика или част от електроцентрала. Просто работи.
    Способността ми да виждам проблемите преди да се появят и значението и решаването им за в бъдеще имаше и своята кулминация на една служебна вечеря. Бяха капацитетите на бизнеса от европейско ниво, представители на клиента и флотата им от другата страна, както и аз. И изведнъж един от гостите зададе конструкторска задача към всички - с подръчни вещи от масата имитира строителна задача с нейните ограничения. Каза, че вече е правено в тяхната страна. Доста интересна задача между другото. След кратко лутане всички се отказаха и бяха на път да сменят темата на разговора, когато аз просто реших да погледна в бъдещето - решението съществуваше и ако просто попитах за него, щях да го разбера. И то излезе от само себе си. И беше то. Всички бяха доста впечатлени за времето, докато се сетят че не са решили те задачата и трябваше да сменяме темата. Наистина впечатлен беше задалият условието. От този момент наистина ме гледаше с респект.
    Но всъщност тази ми способност да решавам невъзникнали проблеми се явява и основният ми проблем.
    Решил си какво? - то никога не е съществувало, такъв проблем ние никога не сме имали. Сигурен ли си че щеше да е толкова сериозен и наистина ли смяташ, че си направил нещо полезно? На една крачка да ти кажат, че симулираш.
    Производствениците са нещо друго. Те не могат да предвиждат проблемите, защото в повечето си случаи нямат тази конструкция на рисково мислене със ситуационен анализ. Те дори са отишли по-напред. Когато видят проблем, не го решават веднага. Те го поливат, торят и оставят да се развие до степен да стане проблем на всички. През това време имат възможности да си намислят оправдание или да обвинят някого, да предложат своето решение и даже наглостта да поискат ресурси и средства за решаването му. Тогава вече те ще изпъкнат като великите професионалисти и ще получат адмирациите на ръководството. Всички ще видят колко голям проблем са решили и колко са всеотдайни на работата и лоялни към фирмата. И така ще просперират. Специалистите от нашия бранш недоволстват, че в мътна вода тези ловят риба, но насреща им се казва - този човек реши проблема, ти какво прави? А срещу такава логика аргументи няма.
    Навярно трябва да почна да си отглеждам и аз проблемите, но тогава вече няма да съм аз.