Съботни неволи в службата

 Чистя си аз тази сутрин падналия първи сняг от колата, запалил съм на място двигателя за да загрее купето и се каня да ходя на пазар в Метро, където имат от пиле мляко, а това което го нямат не може да се събере на страниците на съботен „Труд“.

С крайчеца на окото си виждам на таблото, че ми звънят от Механична – ще им върна обаждане след две минути, само да приключа. Какво ли ще ми изкъкат тоз път? Като нищо ще е единствената незаменима машина да се е скапала – Цвик-а.

Ало – звънвам им – защо ме търсите? – Ами Цвик-а се скапа, не зарежда програмата. – Ужас!

Всеки допир до нашия ИТ отдел е един микроинфаркт. В събота и неделя са като ОББ – като че ли има такова нещо, ама на практика ни приема, ни предава. Звъня директно на директора им, щото никой освен него не си е вдигал телефона извън работно време за петте години откак работа в тази фирма.

А, вика оня, обади се на Енергетика! Обаждам се, вика - звъннете на дежурния електротехник! – Боже, помислям си, ако някой се падне дето вчера се е научил да завива бушони, освен крушки – изгубени сме.

Добре че в лабораторията не е бабуля, хич нямаше да се оправи.

Както вече предполагате, най-интересното предстои.

Електротехникът се оказва читав. Носи вълшебната флашка (не флейта), която може да заобиколи всички корпоративни забрани и да ни свърже с космоса и в частност със сервиза на машината. Да, ама не! Иска администраторска парола. Това ни връща на ИТ директора, който с радост ни подсказва …. една грешна парола. Тази е – вика – нямаме друга.

Електротехникът на смяна явно вече е сърбал такава попара и направил нещо да заобиколи такава оторизация, нашият човек обаче не могъл да види точно какво. Но интернет пак няма. Докато не се сетихме да изтръгнем кабела на вътрешната мрежа, ама по-лесно беше да ни кажат, а не да откриваме топлата вода.

И стигаме до най-интересното.

Вече съм се върнал от пазар и разбирам, че де факто сме си на изходно положение. Щото само интернет не е достатъчен, а трябва и ТиймВюър – за тези, които не могат да си изкълчат толкова езика – комуникационна програма, която трябва да се инсталира на компа, за което трябва какво?... Познахте – администраторска парола.

Тук вече се намесвам аз – с какво съм по-долу от електротехника на смяна, че да не мога да заобиколя защитите на ОББ?! Похвалих ви се, нали – вече нямам нищо общо с тях, закрил съм всички сметки и карти!... Отклонихме се. И занареждах указания на колегата както Йода на Люк от пета серия на Междузвездни войни: Ще отидеш в Дегоба сайта и ще вземеш ТиймВюър портабъл(!!!) той не иска инсталиране и няма да ти трябва администраторска парола! Ще разархивираш. Ще кликнеш два пъти на едноименната иконка, не на другата с по-дългото име, щото няма да тръгне и ще се свържете с добрите хора от сервиза, дето искат да ни свършат работа, ама ний сме калпавите, че една врата не можем им отвори.

И стана. Има няма час – както казваме при спешни задачи – и системата тръгна.