Старите транзистори

-
Определено ми липсва старата транзисторна и интегрална аналогова техника – включваш там каквото е и веднага започва да работи.

То какво беше преди това? Пускаш ламповия телевизор и след 2 – 3 минути я загрее и покаже поне картина, я някоя лампа изгори. Всяка къща си имаше аптечка с лампи както с лекарства.

Ами сегашните компютри? Включваш го, чакаш Уиндоуса да ти изпише хиляди съобщения – какъв процесор имаш, как да излезеш от зареждането му, Добре дошъл надпис, ако не си успял да го направиш овреме, първоначална проверка на системата, зареждане на всички програми, включително и тези, които вече си изтрил, обновяване на антивирусните дефиниции, (последните няколко неща съпроводени с попъп съобщения, които трябва постоянно да затваряш) и най-накрая, след съобщенията за евентуален нелегален софтуер, такива за ъпдейт (обновяване) на уиндоуса, на някоя друга програма и още две-три дребни нещица, вие сте готови да го ползвате на 3 - 4 минута, до евентуално 8 - 9-та, когато системата забива.

По-простичък беше живота едно време – копчето - и Хоризонт, копчето - и Лепа Брена.

Тъй, де!

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

-
Изображение
        ВИНПРОМ   от Людмил Стоянов II     От автора: За съжаление, силно ще излъжа, ако кажа че историите и образите в този разказ са измислени. Украсени, за да са интересни на нашия читател – да, но по никакъв начин измислени. Аз лично чак такова въображение нямам.     ПРОЛОГ   Много пъти беше изгрявало Слънцето над село Шипково, дори още отпреди тримата братя да построят тук по една къща за семействата си, че отпосле към тях се заселиха и други фамилии. И много случки и произшествия беше виждало през годините. Щото някак бързеите на близката река правеха хората в него по-неспокойни, а сенките от близката гора по залез пък ги правеха по-пакостливи. Дори и придошлите. Ама не пакости за вреда или пък нараняване, ами така – за кодош и подигравка. А да се подиграват им беше любимо занимание. И си вървяха дните, месеците и годините, сменяха се поколенията, едно след друго по-изобретателни, но откакто центр...
Прочетете още

Фишинг

-
  По разните му там предприятия сега е много модерно да се правят някакви анти-фишинг тренировки. Не знам в чия глава е хрумнало това безумие, но като цяло се изразява в нарочното изпращане на „съмнителни“ имейли до адресите на вътрешната мрежа, да видят кой ще разпознае или няма да разпознае, че нещо не е наред с това съобщение и евентуално ще отвори линка в него. Идеята е добра, минава пред всяко CEO , в чията глава няма нищо друго освен P&L таблици (печалба-загуба) и си мисли, че е оставил нещата в ръцете на професионалния си екип. Де да беше така. Значи, да приемем че ние сме среден мениджър на достатъчно интензивна работна среда. За оцветяване на илюстрацията – нека тя работи 24/7. Идвате сутринта на работа. Нощната смяна до такава степен е осрала пейзажа, че приоритет номер едно за деня внезапно ви става почистването след тях. Съответно, други колеги от други отдели, които са дошли 5 минути преди вас, са успели вече да напишат гневни мейли до всички и въпросното CEO , к...
Прочетете още

Стихотворения

-
СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ /цикъл стихотворения/ Синият топаз Нежен като пролетно небе и бездънен като нейните очи, до сърцето ти ще се допре, с благост ще те озари. И отблясъци навред разлива като бистри ручейни води, край които горска самодива в бързея му ще те завърти. Александрит Цветът му като женската душа променя се във всеки миг. На дневна или друга светлина - артист обръща своя лик. Тайнствен-изумруденозелен, любовен-виолетовочервен. За мълчание е дал обет, а носи в себе си душата                                        на поет. Рубин Мечта за всяка нежна дама, жарава страстна съхранил. Рубинът камък е за двама- изящен, благороден, мил. Запей, Рубине, за червено вино! И ето, че на пръстен нежен изгрява нашата звезда. Вещае щастие безбрежно той-символът на любовта. Диамант От царските корони видял триумф и провали Сред накитите в балните салони той кралят е на всички минерали. А Слънцето ...
Прочетете още