Въведение в Теория на системните пробиви

ЕДНА ОЦЕНКА ЗА ВЪЗМОЖНОСТТА ОТ СИСТЕМНИ ПРОБИВИ В ДЪРЖАВНОТО УПРАВЛЕНИE

/Тероризмът е на прага на нова епоха в своето развитие поради

късогледство в действието на британските служби./

I.              Въведение:

            Това изследване почива на базата на част четвърта от “Индуктивни логически конструкции” от същия автор. Проблемите ще бъдат разгледани от позицията на теорията на управлението, като акцентът ще бъде поставен от страната на смущаващото въздействие. Последното отсега ще бъде дефинирано като адаптивно, при ниска степен на индентификация, и програмирано – при висока такава.

            Що се отнася до цитирания източник:

            - първо – ще се използват методите на индуктивно – логическата схема, поради възможността тя да слиза под всякакъв минимум от начални логически условия за логически синтез,

            - второ – обществото и следователно процесите в него, ще бъдат разгледани като високо организирана материя или като алтернативно обърната в развитието си разумна форма на материята,

            - трето – унификативните процеси, присъщи за материята, ще бъдат разгледани частично, с оглед за добиване на представа относно обществената система като такава,

            - четвърто – изследването ще изходи от втория постулат, дефиниращ обществените отношения – “Обществото винаги създава противоречия.”

            Относно използването на принципите на теорията на управлението, трябва да се спомене, че няма да бъде създаван математически модел поради факта, че ще се изследва възможността/невъзможността за инвариране на обществената система относно програмирано или адаптивно смущаващо въздействие.

II. Нужно ли е такова изследване?

            Относно вече споменатата възможност – безспорно. Затова ще трябва да се оцени степента на вероятност за създаване на такава информационно- аналитична структура, която би могла да програмира подобно смущаващо въздействие.

            След като предмет на това изследване е такава възможност, то значи, че в случая би трябвало да се разгледа най-напред управляемостта на обществената система и по този път да се направи оценка за нейната устойчивост относно двата основни вида въздействие – управляващо и смущаващо. На пръв поглед проблем би било откриването на изхода на такава система, но в случая интерес представлява не той, а самата система. Изхождайки от принципа, че обществото по само себе си представлява самоконтролираща се система, то удачно бихме предположили, че изходът, чрез отрицателна обратна връзка служи за поддържане на статуса на обществената система. Силен аргумент в полза на такова моделиране би било циркулирането на паричните средства в държавата.

            Управляемостта, като характеристика на дадена система за управление, означава най-общо предвидимост на последиците от управляващото въздействие, като и изнамиране на съответстващо на желани последици управляващо въздействие. Но за да бъде определено точно въздействието, то трябва напълно да се познава самата система. Който и да е индивид би познавал една система, ако я е сътворил той самия. Затова и във феодалните монархии се е считало, е за да управляваш, трябва да разполагаш с власт. Монархът определя структурата на своята държава и я управлява съобразно тази структура. Характерно тук е, че смяната на монарха създава опасност престолоприемника да няма познания по системата на държавно управление, което води до лошо и неадекватно управление, което на практика е било причина за рухването на големи държави.

            По-далеч в оценката за управляемостта би се стигнало, ако държавата и обществените отношения се разгледат като части /поделементи/ на една обществена система. Всяка система има своите начала, т.е. основни характеристики, от които се изгражда самата тя. Такива начала ще наречем “дефинитивни условия”. Следователно, щом от дефинитивните условия следва пряко вида и структурата на самата система, то този, който контролира самите тези условия, той управлява и системата. В либералното /буржоазно/ общество основно дефинитивно условие е стокообмена. Парите са следствие от този стокообмен, но поради стойността, която седи зад тях, са се превърнали в първичен дефинитуум на това общество. Затова в капиталистическия свят се счита, че за да управляваш, трябва да разполагаш със средства. Естествено, по-далеч би се стигнало, ако властта и парите бъдат съгласувани кат способи за управление. Характерното в случая е това, че финансите по правило се отличават с някаква степен на хаос. Това на практика означава, че самия този хаос, така да се каже, разтваря в себе си смущаващите въздействия и поради това буржоазното общество се отличава от предшестващите го с една относително висока стабилност.

            Анализирайки логическата схема в предните два случая, веднага се забелязва положението, че за да се постигне управляемост на системата на държавно управление, то е нужна максимална степен на индентификация на обекта за управление. Всъщност това е и основно начало в теорията на управлението. За да бъде постигната точна идентификация е нужна информация относно обекта. Значи можем да заключим, че за да постигнем управляемост на съвременния етап е нужна единствено информация. Така формулиран, този принцип не бъди учудване; то идва от факта, че не са нужни нито власт, нито пари – само информация.

            Интернет, комуникационните средства и медиите, при положение че обществото и неговите характерни особености, като система не представляват никаква тайна, предоставят напълно нужната за идентификация информация. Дори и абстрахирайки се от това, теорията на управлението и в частност идентификацията на обекти за управление, могат да моделират произволно сложни обекти, сред които обаче не е обществената система, защото тя се отличава със сравнително прости дефинитивни условия.

            До ден днешен се смята, че за да постигнат целите си, противниците на едно общество трябва да разполагат със сериозна идеология, което да им привлече множество последователи, сериозно финансиране, снабдяване с оръжие, боеприпаси, агитационна литература, стройна вътрешна структура, дисциплина и т.н., което на практика изроди дейността на контраразузнавателните служби в нещо като писане на план за написването на план. Всъщност се оказва, че десетина души, със смешно финансиране, могат да сринат цяла държава. Последното всъщност определя като остра нуждата от това изследване. Усланяйки се на принципа, че прогнозите елиминират изцяло или отчасти последиците, то е необходимо авангардът от подобни изследвания да бъде представляван от нас. Ако това последното бъде пропуснато, то тогава ще трябва да се разчита на крехкия баланс между насрещни възможности от системи пробиви.

            III. Бегла историческа ретроспекция, с оглед определяне на генезиса на споменатата вече информационно-аналитична структура.

            В какво направление на логическата схема би ни повел вторият постулат на обществените отношения – “Обществото винаги създава противоречия.”? Ясно е, че в случая не става дума за класическите противоречия между роби и робовладци, крепостни и феодали, работническа класа и капитал. Тук противоречията се разглеждат на базата на противоположностната ос “обществено – противообществено”. Само ще добавим, че освен според този принцип, ще разгледаме противоречията на база степента на организираност на обществото и в частност –  тази на полицейския му апарат.

            В болшинството случаи до феодализма не се наблюдава нищо по-мащабно от разбойнически банди. Робски и селски въстания не могат да бъдат разгледани като противообществени, защото те са следствие именно от обществените отношения, епизодични са и за разлика от разбойничеството целят известна промяна в обществените отношения. Така, че когато говорим за противообщественост, отправната точка - обществото – не бива да бъде подменяна. В капиталистическия свят от най-първия тип, с развитието на полицейски апарат, еволюират и бандитските структури до появата на организираната престъпност. Епизодичните пови пък на мародерство при войните, ни показва, че противообществените прояви и формации неотлъчно следват развитието на обществото или просто всяка негова флуктоация от страна на обществените отношения.

            В съвременното общество се забелязват глобални системи за международна сигурност, което на практика създало международния тероризъм в сегашния му вид, а вече е пределно ясно, че противообщественото следва общественото. Следователно тероризмът не е просто проява на фантазирани хора, а той е другото лице на съвременната цивилизация. Също – представлява възможно най-еволюиралата схема на антиобществена формация. А поради обстоятелството, е тук се предполага един нов вид противообществена формация, която ще работи вътре е обществената система, а бе встрани от нея, в сложна компилация от легални действия – за системата, по правилата на системата, със стремеж дори запазването й в съответния вид – и нелегални проекти: то може да се каже, че тази нова формация ще се роди от разтурянето на терористична организация.

            Понастоящем британските тайни служби са поели курс към елиминирането на ИРА като играч на полето на обществените отношения. Затова прогнозирам, че новият тип противообществена формация ще се появи от ИРА. Те разполагат с информационни източници, опит в нелегалната дейност /военното крило/, опит в легалната дейност / политическото крило/, т.е. с всичко необходимо. Моментът на такава трансформация може да се предели като по момент на трансформация на обществения им антипод – обединяването в Европейската общност.

            Повече от вероятно е британските тайни служби да пропускат тази възможност. Нагледната простота в нашето изследване не е гаранция, че те имат подобни. Нашият анализ е на базата на систематолигичните принципи на индуктивната логика, които в най-простия си вид представляват разлагане на прости логически схеми и уподобяване със сходни. Просто политическия натиск върху службите на Великобритания ги е накарал по заповед да повярват, че могат от една антиобществена формация, каквато е ИРА, да създадат общественополезна организация, каквито са бойскаутите. Допускането възможността разформироването на ИРА да се прави с цел такова еволюиране на въпросната организация, ни води до обезпокояващия извод, че британските служби са далеч напред в подобно систематично изследване на подобни антиобществени формации. Вероятността за това обаче е малка. Но не представлява спорен момент факта, че такава трансформация представлява реална опасност и изследвания относно нея са напълно необходими.

            IV. Обществото като система.

            Изследвайки човешкото общество като система на човешките обществени отношения, ние на практика ще си отговорим на въпроса: Какво ще бъде обект на възможното адаптивно или програмирано смущаващо въздействие?

            Съгласно цитираната част четвърта на “Индуктивни логически конструкции”, обществото има три основни обществени примата: човекът, отношенията му в обществото и характера на обществената система – които примати са отговорите на въпросите: “Какво е човекът?”, “Какво са много човеци?”, “Какво са те, когато действат като един?”. Първият обществен примат представлява дефинитивното условие въобще на обществото и се подразделя на три елемента: човекът като разум, човекът като физика /материя/ и човекът в условията на Земя. Вторият постулат – обществените отношения – е толкова задълбочено и подробно изследване, че няма да се развива въобще така. Третият примат, вече, обществената система, отговаря на много въпроси.

            Най-напред – самата обществена система представлява унификация на обществените отношения и следователно степента унификация съответства пропорционално на хармоничността на обществените отношения. Това означава, че при лошо изградена обществена система, обществото като единна формация може да се разглежда само до степента на тази частична унификация. Обществените отношения извън нея на могат да бъдат обект на управление, под формулировката: “Което не е забранено от закона е разрешено.” Това доказва, че степента на смущение или просто на управление на обществената система се простира само на степента на унификация на обществото. въпреки голямата свобода на антиобществени действия, която предоставя лошата обществена система, то тя не може да бъде контролирана изцяло, поради факта, е самата тя не обхваща напълно обществените отношения. Следователно колкото по-мащабна и стройна е една обществена система, колкото понятието “хаос”  е по-чуждо за нея, толкова повече т търпи програмирани смущаващи въздействия и така се явява благоприятна почва за еволюиране на антиобществени формации. Това имахме впредвид, когато говорихме за хаос в буржоазното общество и в частност финансите. Колкото е по-съвършено обществото и държавата, толкова по-лесно те биха били дестабилизирани – индентификацията на обекта за управление протича гладко, също и изходът от смущаващото въздействие е до голяма степен предвидим.

            Има и нещо друго: ако естествената саморегулация на обществото бъде прехвърлена в системата на държавното управление, то тогава крехкото обществено равновесие се изважда изкуствено от своето устойчиво състояние и става изключително накърнимо. Като извод от гореспоменатото, трябва да се каже, че с оглед сигурността на обществото не е желателно създаването на глобална обществена система, а следва да се поддържа една известна степен на обществен хаос, който да гарантира флуктоационното пренасочване на смущаващите въздействия и разтварянето им като цяло в обществената система.

            Разглеждайки общността на трите социумни примата, можем да определим предмета на програмирано въздействие върху системата на държавно управление:

            - всякакви способи за въздействие върху разумната страна на човека,

            - въздействие върху природната среда,

            - въздействие върху вида и характера на обществените отношения,- стоково-парични, религиозни, личностни и др.

            - частично или цялостно въздействие върху системата на държавно управление.

            Характерно тук е, че всеки два обществени примата еднозначно дефинират третия, но техния генезис изисква такова разставяне. Това значи, че никога не бихме имали единствено проявление на горните въздействия, а – напротив – сложна тяхна конфигурация. Изобщо – програмирането на смущаващо въздействие не е проста и ритуална работа, а изисква сериозна идеология и огромна степен на творческа интуиция; което на практика дава предимство на елиминирането на такова въздействие.

            V. Модели на системните пробиви.

            Тук ще следват болшинството от примерните модели на системните пробиви, без да бъдат извеждани по логически път, с оглед спестяване на обема от изложението.

            1. Ефект на неутриното:

            Този модел се базира на един все още неизвестен на физиката опит, от който следва, че скоростта на неутриното през атомно ядро е многократно по-високо от тази на светлината. Самото неутрино като частица се характеризира с почти нулевата си маса и невзаимодействието си с всякаква материя. В този ред на модела, ако се програмира такова въздействие върху системата на държавно управление, което последната да пренесе с темп, многократно надвишаващ нейното бързодействие, то въпросната система се превръща в един прост проводник, т.е. инварира относно своята сигурност. Така, ако една система гарантира друга, то втората може да бъде атакувана именно чрез ефекта на неутриното. Характерно тук е, че ако първата система е изградена според идеята за флуктоационния базис, то такова въздействие не може да бъде осъществимо. Реализирана флуктоационна система до този момент не съществува.

            2. Мултипликаторен ефект:

            Този модел се характеризира с това, че управляващото въздействие се усилва от самата система и остава вътре в нея. Вида на въздействието не се видоизменя и следователно ако се цели някакъв резултат с някакъв интензитет, то се програмира същото въздействие е по-малък интензитет и се вкарва в системата. Особеното тук е възможността за адаптивна реакция от страна на обекта за управление, т.е. той да редуцира темпа на мултиплициране и на практика да се държи като апериодично звено от първи ред /Вж. теорията на управлението/ и да установи до известна степен силата на въздействие, с оглед желаното ниво на мултиплициране на същото.

            Тези два модела се предпочитат в случаите, когато се цели използване параметрите на системата за точно определени желани ефекти. Като цяло те са най-трудно програмируеми – първо, защото се изисква абсолютно точна индентификация и второ, поради факта, че всяко управлявано въздействие изкривява дори и в малка степен ако не структурата, то поне параметрите на системата. Хай-простия пример за последното е оразмеряването на осветителни тела – повишаването на температурата повишава и съпротивлението на проводника. Затова е необходимо търсенето на относително линейни участъци от статични характеристики на обекта.

            3. Транслативен ефект на пеперудата:

            Този модел има за основа един теоретичен феномен е метеорологията. Ако в дадем момент и на дадено място една пепруда си размаха крилат, то следва известно време на друго място се очаква ураган. Тук приликата с мултипликаторния ефект е явна. разликата обаче се състой в липсата на прогноза относно степента на усилване на смущаващото въздействие, както и конкретно определено местонахождение на същото. Това е нещо като бомба в колет – знае се къде ще пристигне, но не се знае какви поражения ще нанесе. Характерно тук е, че системата не може да отреагира на подобно въздействие – наглед безобидно действие повлича след себе си сериозни последици, появявайки се в разрушителна степен на съвсем различно място. Следователно – при програмирането не е нужно да се задава степента на интензивност на смущаващото въздействие, а само да се определят времето и мястото на появата му. Така системата не може да прояви адаптивно поветение, което значи, че този модел служи за дестабилизиране на системата на държавно управление. Единствения действащ представител на този ефект понастоящем се забелязва в изменението на основния банков лихвен процент - последният автоматично влияе на безработицата в дадена държава, както и на ръста на инфлация на дадена валута.

            4. Ефект на отнетата опора:

            Ефектът може да бъде наречен “ефект на най-долното кубче”. Заключва се в това, че бъде ли намерено условие, от което зависи устойчивостта на системата на държавно управление, то при отнемането му, държавната система се срива изцяло. Това едноактно въздействие може да бъде осъществено чрез ефекта на неутриното или чрез двата усилващи ефекта – на пеперудата и мултипликаторния, ако се изисква по-голяма интензивност на въздействието. Характерно тук е, че е необходимо само елиминирането на дефиниращо устойчивостта условие. Такова въздействие може да бъде само прелюдия към елиминирането на управляемостта на системата на държавно управление, с цел по-нататъшно определени действия. Ефектът изисква слаба индентификация и добре планиран втори удар. Последният ще бъде в условията на обществен хаос, което означава, че трябва да се комбинира с широка популяризация сред обществените слоеве. За пример може да се посочи десетоноемврийския преврат в България.

            5. Ефект на коитичното бързодействие:

            Всяка саморегулираща се система, т.е. такава, която чрез отрицателни обратни връзки притежава информация за състоянието си на изхода или статуса си, притежава някакво определено бързодействие или времеконстанта. Ако поради някаква причина се стигне да необходимостта от явно злонамерено действие спрямо системата на държавно управление, то ако се изпреварват е действията им охранителните системи, то би могъл да се постигне желан резултат. Моделът изисква частична / относно изнамирането на времеконстанта/, но много точна индентификация и е опасен откъм лошо идентифициране поради явното си проявление. Прилага се предимно за държавни преврати и полеви военни офанзиви.

            Последните два ефекта целят тоталното разрушаване на системата на държавна управление. Затова и отчасти предвиждащо армията и полицията са подготвени за такова въздействие най-добре, затова и то изисква хирургическа прецизност при изпълнението.

            VI. Примерен модел на системен пробив.

            Задача: Да се синтезира модел на системен пробив на обект с непълна възможност за идентификация по метода на критичното бързодействие.

            Първата трудност, която се среща тук е, че този метод изисква много точна идентификация относно неговото бързодействие като система. Бързодействието от своя страна е множествен параметър,касаещ структурата на системата, както и на охранителната подсистема, които пък по условие на могат да бъдат идентифицирани напълно. На пръв поглед методът на критичното бързодействие не е приложим. Изход от това положение е “изпращането на пробна пратка”. Ако се предположи хипотетично една разумна структура, с едни дори занижени параметри на бързодействие, то може да се симулира подобно въздействие, което по условие да се провали, но да донесе пълна информация за структурата и бързодействието на системата /респ. подсистемите/. След това с разполагаемата пълна частна идентификация да се подготви основния удар, естествено след период от време, за да заеме степента на готовност предишното си положение и със завишена стойност на бързодействие, с оглед на това, че повторението е по-динамично.

            Безсмислено тук да се дава по-конкретен пример, защото проявни форми на системни пробиви се правят постоянно и навсякъде, но не относно системата на държавно управление – елиминират се сигнално-охранителни системи, изпреварват се службите на реда и много други.

            VII. Мястото на България.

            Трябва да споменем, че такава структура в България вече е имало. ВМРО на Вначе Михайлов до появата на платените поръчкови атентати, се е развивала точно по този тип на противообществено явление – с легално крило, нелегална дейност, солидни информационни източници и специфични цели и задачи. След появата на подобен род финансиране, на практика последното е станало дефинитивно условие, т.е. самата организация е станала обект на специфично управление.

            Ако отчетем факта, че подобна организация ще се занимава предимно с обработка на информация, то не можем да забележим, че понастоящем в България има прекалено много достатъчно образовани и свръхобразовани хора, които успешно да боравят с тази информация. Това силно завишава възможността за поява на подобна структура. Като отчетем факта, че държавата като институция не е особено популярна, дори и да не отчитам акселераторния ефект на това изследване.

            Много скоро укриването на данъци, избягването на правосъдие и други подобни системно пробивни прояви към системата на държавното управление, могат да дадат някому идея да постави всичко на научна основа, което на практика е създаването на организация, много по-ефективна от бъдещата ИРА, поради липса на историческа об-ременост. Евентуалната обществена подкрепа може да доведе до това, че такава организация са изземе функциите на държавната власт, а в последствие – да я представлява изцяло.

            VIII. Изводи:

            1. Високата ентропия на системата на държавно управление елиминира възможността от системни пробиви.

            2. Изследването на тези възможности елиминира ефективността на тези пробиви.

            3. Добиването на идея за теоретизиране на системните пробиви вече не е маловероятно събитие.

            4. Крайна належащо е българските правителства да поемат курс на силно социално ориентирана политика.

            5. Процентът на хората с висше образование да се редуцира.

            6. Да не се позволява практически на полицаи и военни да упражняват своите специални знания с цивилна насоченост.

            7. Обществените отношения трябва да се развиват по естествен начин. 

Част II