Империя на логиката - част ІV

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

ЗЕМЯ - ЧОВЕК – РАЗУМ

      1. Онзи морално-политически хаос, наречен "общество", всъщност било нещо изключително закономерно. Дали тогава моралът и политиците не го превръщат в хаос? Но аз нямам никакво намерение да обсъждам нито морала, нито политиците, нито политиканстването, когато стане въпрос за морал. В този раздел ще се опитаме да направим нещо съвсем друго - да разгледаме съжителството на човека като разумна общност, както спрямо него, така и спрямо останалата заобикаляща го среда.

      Ако обществото ще е предмет на нашите разсъждения, ние не можем да подминем историческото развитие на науката социология. Този поглед към миналото обаче ще направим не толкова с оглед личностите, които са писали трудове в тази дисциплина, колкото спрямо техните изводи относно конкретното отношение на обществото, което хората създават в своя културен и стопански живот, както към самото себе си, така и към материята. Относно първото вече казахме, че порядките, които трайно се създават, независимо по начина и независимо от причините, които ги конституират, определят отношението на обществото към самото себе си. Обществените процеси, които са резултат от това самоопределяне нарекохме унификация на това общество, която хармонизира обществените отношения в съответствие с обществения строй или действащото законодателство. Философи от всички времена са изследвали както обществения строй, така и отношението на обществото към него. Както унификацията на обществените отношения, така и държавната власт - регулатор на тази унификация. За причини на такива отношения са извеждани личността - в империите, добрите нрави - в прорелигиозните общества, стоково-паричните отношения - в либералните общества, дори и отделни философски  системи - в държави със свръхцентрализация на властта. Никой обаче не е допускал и за миг, че не някаква личност, не някаква религия, нито парите или философия са първоизточникът, движещата сила на човечеството. Никой не си зададе следната последователност от въпроси: Какво е човекът? Какво са много човеци? Какво са много човеци, които действат като един? В първия случай се разглежда градивната единица на обществото, във втория отношенията между тези единици, а в третия - резултатът от това отношение. Безспорно обществото като някакво явление ще има здрава връзка със своята градивна единица - човекът (ако става дума за нашето общество) и това е накарало някои мислители да го поставят за движеща сила на неговите отношения, но невъзможността едно общество да се управлява от всеки и то не поради друга причина, а поради тази, че определени негови слоеве желаят да управляват над всички, е издигнала личността за основа както на обществото, така и на неговото развитие. Също така не буди съмнение и факта, че оцеляването на членовете на обществото ще играе също основна роля в определянето на взаимовръзките между тях - това пък издига стоково-паричните отношения като водещи в него. Унифициралото общество не винаги е пък следствие на предните два обществени примата,а може да се появи от тяхна гледна точка от нищото, ярък пример за което е религиозното общество. Монотеистичните религии се раждат за кратко време и по правило генетично не търпят развитие, дори противното се съпровожда с мащабни обществени катаклизми. Но и не можем също да отречем, че държавното устройство като "конституция" вече не е определило формата и съдържанието на съответното общество.

      Тези три обществени примата къде поотделно, къде в трудно съвместно съжителство, поради факта, че в много отношения взаимно се изключват, съществуват във всички социологически теории. Онова, което ние ще направим сега и за което ще претендираме, че е качествено различен подход в изследването на обществото, е не да разделяме причините и следствията и да изпадаме в двоумение кое явление в обществения живот къде да разставим, а ще изведем човекът като разумен вид в ролята му на първопричина, субект, обект, движеща сила, закон и изход от обществените отношения. Човешката разумност като форма на материята заедно с човешката физика - в същата връзка, ще поставим за основополагащ принцип, начало на обществото като понятие на цялата ни досегашна индуктивно-логическа схема. Т. е. ние ще процедираме по същия начин, както и във "Физика" - чрез аподиктичен синтез на съответното понятие. Естествено е поради огромния опит в обществените науки, за разлика от физиката, синтетизмът да се силно редуциран, но това ще повлияе не толкова на "вярността", колкото на нагледността на нашите изводи.

      2. Нека доразвием в малко по-различен вид онова, до което стигнахме като изводи в предната част на книгата.Разглеждането на разума като форма на материята или просто като материя, ни дава основание да приложим всички нейни закони и взаимодействия и за него. Това вече не буди учудване, понеже законите на материята и разума бяха закони и в нашето изследване - първо в модела на мозъчната дейност и така наложени в модела на материята. Значи налагането на тези закони обратно към разума просто би деформирало предишни наши изводи, но то не представлява проблем на сегашния ни синтез. Тук ние  се питаме дали можем да наложим законите на мъртвата материя към обществените отношения. Това вече е напълно липсващо звено в разсъжденията ни. Ние сме разглеждали разума въобще, конкретно човешкия разум, но не сме разглеждали отношенията между разумни единици, което всъщност представляват и обществените отношения. Последното се аргументира много лесно: Ако извадим от обществените отношения разума, то ще получим отношения между мъртвата материя. Следователно разумността е причина за възникването на тези отношения. Без нея няма обществени отношения, следователно и общество.        

      Разумът обаче може да се намира на най-различни етапи от своето развитие. От това следва, че в зависимост от нивото на развитие на съответния разум, ще имаме различни негови общества. И това е съвсем естествено. Спецификата на съответната разумност определя и неговите проявни форми, както към материята, така и към други познати му разумни видове, така и към себеподобните си. Последното ни подсказва, че към нивото на разума трябва да прикачим в понятието ни за вид и конкретната форма на неговото съществуване. Дотук, извеждайки особеностите на човека като разумен вид, ние направихме нещо подобно на дефинициите на "пространство" и "размерност" във "Физика" и поставихме условията, в които ще разглеждаме обществото. Към същите тези условия обаче можем да подминем нещо много важно. Човекът съществува на планетата Земя, т. е. в конкретно определени условия, обкръжаваща среда. Смяната на деня с нощта, на сезоните, на картини, аромати, звуци и др. п., което за нас е ежедневие и нещо напълно естествено, както кислорода, който дишаме; всъщност съставлява един сбор от условия на съществуването на човека. Минимално изменение на тези условия (например по различните части на нашата планета) води до сериозни промени в онези обществени отношения, за които в момента говорим. По правило неблагоприятните условия форсират развитието на обществото като цяло и го проявяват като все по-организирана и разумна форма на съществуване. Дисхармонията между човека и обкръжаващата го среда при всички случаи се следва от реакция за нормализиране и съответствие между тях.

      Значи относно първия примат на обществото и обществените отношения, ние открихме три основни елемента, които първо го дефинират еднозначно и второ определят всички останали негови елементи - това са разумността, физическата му форма и средата в която е поставен да съществува човекът. От гледна точка на теорията на управлението, с която нямам намерение да запознавам читателя поради нейния обем, ако разгледаме човекът като материя, която си има своите характерни черти и особености, то при положение, че входния сигнал или дефинитивно условие в сложната негова система е материята, оказва се, че разумността (или разума), физическата му форма (материалния му вид и организация) и средата му са смущаващи въздействия към тази система. Когато разглеждахме противостоенето между материята и разума, на нас ни беше трудно да определим дефинитивното условие на тази система, която ще определя изцяло поведението й и което Теорията на управлението нарича "управляващо въздействие". Но сега при наличие на четири компонента и то от гледна точка на материята - достатъчно изкуствено разделени, плюс извода ни за първичното нещо в света, можем със сигурност да кажем, кое е условието и кои са смущенията към него. Вече съм казвал, че понятия "добро' и "лошо' за моята теория не съществуват. Затова и "смущението" спрямо условието нека се разбира като допълнително условие с противоположен ефект за системата. Излизайки от такава интерпретация, значи, можем да кажем, че елементите, които определят човека като такъв, в ролята му на примат за обществените отношения, са от такъв характер, че представляват различие от основната форма на материята. Следователно обществото и по-конкретно обществените отношения, ще представляват алтернативна форма спрямо материята, т. е. за своя база ще имат алтернативността на човека и спрямо нея вече ще се изграждат и развиват като такива. Това е и причината обществените отношения да не корелират със законите на материята абсолютно идентично - защото базата им или дефинитивното им условие е алтернативността.

      Дотук в нищото, което след малко в нашия синтез ще бъде общество, ние поставихме едно нещо и това нещо беше човека. Аналогията с хода на мисълта във "Физика" е очевидна. Така ние вече можем да дефинираме и основния обществен постулат : Всяко общество има за свой фундамент алтернатива на материята. Строго погледнато, също така фундамент е и алтернатива на разума, т. е. човека - облеченият в материално тяло разум, наречен "човек" не е чист разум в смисъла на това понятие. Всъщност и такава сложна взаимовръзка между тези два елемента на първия примат на обществото, прикачи и трети - средата на съществуване. Проблемът тук обаче не  е в това, че материята и разума взаимно са алтернативи, а че разумността като основна характеристика на човека е причина обществото да има за дефинитивно свое условие алтернатива на материята. Обществото тогава е материя, но дори и нещо по-странно от това да е материя с главата надолу, ами с изместен спрямо същността си относно материята базис. Това ясно значи едно нещо. Законите на материята ще са закони  на обществото, но ще се проявяват на съвсем различни места от съответстващите места във взаимодействията на материята. Задачата за намирането на това място значително се опростява, ако си имахме работа с общество на чистия разум. Но в случая имаме сложен конгломерат между разум и материя, което прави изследването невъзможно за формалната логика, трудоемко за трансцеденталната и опасно откъм лоша идентификация - в индуктивната логика. В този смисъл обществените отношения се явяват едно интересно обръщане на развитието на материята в разумна - назад.

      Произходът на обществото от алтернативен за материята базис, дори и във връзка с ретроактивното му отношение към самата материя, е малката беда. Обществото произхожда от възможно от най-алтернативния вид на самостоятелната разумна материя. Този факт вече е сериозно предизвикателство за индуктивната логика, а изнамирането на законите на обществото - трудна и, както вече казах, опасна задача. Затова и думата "общество" се появи в моето изложение едва след моделите на разума и материята, защото преди тях това изследване би било нищо повече от всички частични и бедни анализи, които са правени за него до сега. Но в този момент, във връзка с всичко, казано дотук, изследването върху произхода и характера на обществените отношения се явява не само обосновано, но и естествено продължение на нашето цялостно изследване върху материята.

      3. Няма да развиваме оттук нататък същите разсъждения както във "Физика" съотнесени към обществото. По-скоро ние ще използваме изводите от предната част наготово. Първият примат на обществото - човекът в своето множество, обуславя втория примат - обществените отношения в техния най-ярък представител, а именно стоково-паричните отношения. Многообразието на елемента разумност за човека ще определя и многообразие на обществените отношения. Т. е. тук нашето изследване се допира до индивидуумите в обществото. Тяхното многообразие и най-вече противоположност, рано или късно довежда до унификация на тези отношения в един имагинерен общ индивидуум, който всъщност е и третия примат за обществото, т. е. до единна система на обществените отношения. Многообразието пък на условията, в които се осъществяват последните довежда до многообразие и на самите обществени системи, които - както при човека - също са с противоположни цели и интереси. Това различие, унификация, различие между унификации и следователно унификация между тях, ни дава пълно основание да потърсим движещата сила или законите на обществото в самите закони на мъртвата материя - в това е и смисъла на нашето сегашно изследване.

      Аналогията със законите от "Физика" поставя с нашата индуктивно-логическа схема монокорпускулата, хибридизацията, унификацията и регенерацията. Монокорпускулата за обществото безспорно е човекът - разумно-материалната личност, поставена в условията на планетата Земя. Именно разликата му със самата монокорпускула определи и първия постулат на обществото. В него има два вида унификации, от гледна точка на тази причина: унификация спрямо материята, когато обществото гледа на себе си като съвкупност от високоорганизирани материални форми и унификация спрямо човека, когато се определя като сбор от индивидууми. За самото общество първата унификация се явява хибридизация спрямо самото себе си - компенсира се алтернативността на първия му примат в неалтернативна идентичност с материята. Но по правило за унификация в обществото ще смятаме втория й вид, т. е. унификацията с предмет човека.

      Всъщност тук се коренят и основните различия между видовете религиозни общества. От една страна при будизма предмет на ценностната му система е природата, всемира. Затова и в такива общества се наблюдава първия тип унификация. От друга страна, в християнския и мюсюлмански свят - предна позиция е човекът, дори и превъплътен като бог. Така се достига до втория вид унификация. Затова и аз казах, че будизмът е повече и ценностна система, отколкото религия. Тук няма да се наемам да "проповядвам правилния път", защото от една страна ще си изляза от ролята на философ, а от друга - след малко ще докажем, че единия вид унификация не може да се осъществи само в пределите на нашата планета. Идеята тук е съвсем друга - че религията е характерен белег, но не спрямо морала и ценностите на обществото, а относно самоопределянето му спрямо самото себе си. Кой социолог би предположил, че самата религия може да се окаже ценен научен източник в неговото изследване? Но тя няма да се окаже такъв в нашето. Причината за това се крие в различната ни изходна точка на разсъжденията, а конкретно - човекът. Оказа се, че важен процес в неговите обществени отношения се оказва унификацията спрямо него самия. Казахме вече, че тя е алтернативна и причината за това е нейният генезис.

      В такъв смисъл както и да разглеждаме процесите, които се наблюдават в обществото - дали спрямо материята или спрямо човека, дали като каква да е хибридизация или като конкретна унификация, то ще видим, че самото общество, с първопричина човекът, притежава винаги алтернативност. Последната може да бъде (дори и винаги) спрямо самия човек, имайки впредвид двойнствената му същност - материална и разумна. В самия човек генетично е заложена сложна взаимовръзка между материалността и разумността, която той в повечето случаи осъзнава като противоположност. Така че каквато и форма на общество и държава той ще направи, то тази форма винаги ще е противоположност на нещо друго по самото му негово разбиране. Тук ние достигнахме до фундаментален принцип на обществото, който определя неговата динамика, т. е. постоянно и неспирно развитие.Него ще формулираме  като втори постулат на обществото: Обществото винаги създава противоречия. Не става въпрос обаче за противоречията в обществените и в частност - стоково-паричните отношения, които изграждат унифициралата обществена система, а точно за противоречията, които създава от само себе си самата обществена система.

      Някои практически аспекти:

      - Всяко общество регенерира, т. е.  то винаги изнася към своите противници обществен строй и форми на държавно управление. Това то прави с цел да наложи своята унификация към подобните му за да намали до минимум обратното такова действие спрямо него. Тези отношения могат да се разглеждат като такива в двукомпонентна система, което вече сме правили. Този износ може да става под всякакви форми: религия, жизнеопределящи стоки, ценности, образование, нематериални блага и др. п.

      - Регенерацията в своята същност е процес на унификация. Обществото може не само да изнася, но и да приема износ. Затова в различните времена от историята наблюдаваме множество държави с почти сходни форми на управление.

      - Така комплексно представена унификацията, следствие на регенерацията, може да не представлява типична такава спрямо изведеното за нея по-преди. Тя може да включва елементи и от двата нейни вида относно различни аспекти от обществените отношения, както например класовото разслоение. Тогава разглеждаме въпроса чисто теоретично, което би касаело унификацията спрямо цялата планета.

      - Унификацията, съгласно втория постулат, създава вътре в себе си своя противоположност. Особеност тук е, когато самата противоположност е вън от съответната държава, тогава тази вътрешна противоположност е спрямо целия държавен ред. Иначе по вътрешните проблеми би следвало да се каже повече. Създадените от обществената унификация противоположности са явления и процеси, които са в разрез с нейния "смисъл". Например: разбойничеството във феодалното и преди него общества, бандитизма, при по-развит полицейски апарат, мародерството при войните, международния тероризъм в общества с глобални системи за международна сигурност. Това не са просто противозаконни явления. Тероризмът сега не е "проявление на умопобъркани и отчаяни хора", това е другото лице на цивилизацията; на вашия нов ред, господа първи държавници.

      В този ред на мислите създаването на единна световна система ще сложи началото на една световна бунтовническа война. Затова на нашата планета би следвало да има множество държави и свободно мигриране на хората в такава, която на тях им харесва.

      - Ако все пак световната унификация дали заради човешките права, дали от някакви други съображения, се окаже проблем и необходимост за човечеството, то трябва да кажем, че решаването на този проблем седи извън тази планета, където ще бъде прехвърлено противостоянието на общия нов ред. Ако няма извънземни - нека да се направят, като най-просто се колонизира Луната за начало.

      Така, както последователно хронологически разставихме процесите, които се наблюдават в едно общество, се забелязва съвсем ясно, че пряко следствие от втория постулат на обществото е, че то при всякакви обстоятелства осъществява своя експанзия. Регенерацията е частен случай на експанзията, при която се изнася само част от характерностите на унификацията, докато експанзията е едно саморазширение по всички аспекти на понятието общество. Тогава, ако гледаме мащабно на експанзията, ще стигнем до извода, че експанзия се осъществява при тотална унификация на обществото. Ако преобърнем причината и следствието от предния пасаж на изложението, можем да кажем, че експанзия на човешката раса в Слънчевата система ще започне след въвеждането на общ планетарен ред. Експанзия се осъществява винаги от по-силния и то като такъв спрямо дефинитивното условие върху предмета на експанзията - в случая за обществото това е човекът. Тук не става въпрос за по-модерна или пък  по-добра обществена система. Или по-добре развита технологична нация. Прогресът, както според мен евфемистично се нарича експанзията не е иманентно свързан с техниката, т. е. не всякога научните продукти и технологиите ще са гарант за експанзията. Напълно реална и надявам се осъзната е възможността техниката да унищожи самото общество. Ако става дума за прогрес - това би било единствено постигането на хармония между човека и заобикалящата го среда  като природа, флора, фауна, други разумни видове, с които вероятно ще се срещне в бъдещето, самия човек и накрая обществото, което така ще създаде. Няма да отварям въпроса дали не е възможно технологията да видоизмени самия човек. Запитвал ли се е някой някога дали радиовълните например не влияят отрицателно на мозъчната му дейност, защото както видяхме, неминуемо я касаят. Говорехме, че мозъкът е и сетиво и дали тогава излъчванията на радиовълни не притъпяват тази сетивност. Ако хармонията се окаже цел на обществото, то автоматично технологията става средство за постигането на тази цел, а не отделна и необоснована самоцел.

      От гледна точка на гаранциите за постигане на обществените задачи е логично управляемостта на обществената система да е максимална, т. е. да се желае тотална унификация. Но от гледна точка на вероятността за лошо определяне на същите задачи е желателно наличието на повече обществени системи. Ако обаче последните са малък брой, то ще се стигне до глобална конфронтация, както и на немалко пъти е ставало в историята ни. Балансирането на силите между конфронтиралите системи ще изключи мащабните катаклизми, това е безспорно. Но също така ще доведе и до спиране на развитието на обществото. Тогава, дори и при експанзия на едната система върху другите, няма да имаме нищо повече от утвърждаването на една стара обществена система навсякъде. Така необходимостта от многообразие на обществените системи става очевидна и онази, която дава на своите хора благоденствие и хармония е редно да стане и световна система.

      "Драги пътници, вляво на вас можете да видите легендарния континент Атлантида". Повече от ясно е, че на този етап на развитие на човешката цивилизация, това е невъзможно. Причината е в крупния капитал. И то не толкова в него, а в хората, които го притежават - те не могат да правят нищо друго, освен крупен капитал. Това, за което говорихме по-горе, касаеше унификацията спрямо материята, а либералното общество може да извърши само процес на унификация спрямо човека. Общества, в които се развива желаната от нас унификация, са се наблюдавали, се наблюдават и ще се наблюдават само в Азия, в Далечния Изток, освен ако жълтата раса не завладее света, за което и без калкулатор мога да преценя, че не е  невъзможно. И ако някой си мисли, че това ще стане поради многочисленост, високи технологии, военна техника или емиграция - то той дълбоко се лъже. Преди малко смятах прираста на жизнения им стандарт. Много скоро източните държави ще предложат перфектна система на държавен ред. Къде е тогава шансът за Западна Европа и Щатите? Ами азиатската цивилизация е много по-стара и там враждите са много трудно заличими. Ако аз бях шеф на ЦРУ, първо щях да уволня всички началници на отдели "Прогнози", защото над 50 години драстично се провалят и второ щях да предложа на Конгреса да гледаме Северна Корея като "писано яйце". Това беше първата съществена грешка. Улисан в победата над социалистическата система и нейната доразруха, капиталистическият свят невнимателно пропусна да забележи, че единствената държава в Азия, способна да консолидира този регион - т. е. Китай, ликвидира и последната възможност за вътрешнодържавни междуособици - Тибет. Е, не съм аз този, който трябва да забележи, че агенти на водещи разузнавателни централи в този район се занимават предимно с търговия на наркотици...

      Нека спрем дотук, с оглед добрия сън на доста хора и се завърнем обратно към нашето изследване.

      4. Вече стана ясно, че унификацията, която едно общество извършва, е спрямо самото негово виждане относно първопричината му - неговото самоопределяне в светлината на ценностната му система. Нека вече не говорим просто за унификация, а за унификации, следствие на постоянното развитие на самия човек. Ако някой твърди, че между човека от преди три или пет хиляди години и днешния, няма никаква разлика, то той ограничено разглежда само еволюционния му вид. В нашето изследване спрямо обществото, човекът (като негов първи примат) имаше три елемента. Изключвайки материалната му форма, можем да изключим и средата му като достатъчно постоянна; но не можем да пренебрегнем разумността му, дори и само с оглед тезата за прераждането. Нека сравним само обществата сега и преди толкова години - разликата е огромна. И не е контратеза изваждането на научно-техническите постижения и особено комуникациите от понятието за общество. Следователно унификациите на обществените отношения, които се редуват една след друга във времето, не са нищо друго освен отражение на развитието на разумността на човека като цяло. Това веднага обосновава аналогията между развитието на обществото и развитието на разума, за който вече имаме изказани сериозни изводи. Така ние можем да използваме предишни наши разсъждения като например реда разсъдък - разум - висш разум. Най-висшата форма на разума беше тази, която включваше в своята логическа схема материята, себе си и третото, което алтернативно би се появило в тяхното отношение. Следователно най-висшата форма на унификация на обществените отношения на разумни същества, ще хармонизира с материята, независимо от наличието на материална тяхна физика, с разума и нивото на което се намира техния, пак независимо дали е негова най-висша форма. Много назад оставихме въпроса дали човекът в този му физичен вид може да премине на друго разумно ниво. Но пък можем със сигурност да кажем, че той може да създаде най-съвършеното общество, в което да съществува - независимо от нивото, на което се намира неговият разум. Изграждането на по-висше общество, в разрез с неговата разумност или нека го наречем самоопределеност, ще изисква огромна енергия, много време, дори и жертви. Затова цената му ще бъде много висока, а запазването му - първостепенна задача.

      Сегашното общество обаче, което гради човека, се основава на възможно най-алтернативната форма на разумна материя. Въпреки хилядолетното му развитие, унификацията, която ще се извърши един ден над цялата планета, няма да е нищо повече от постигането на най-първичната форма на общество на разумни единици - унификация, с предмет същите тези разумни единици. Малко по-напред би се стигнало, ако човекът бъде разглеждан като материална форма и към същата унификация се прикачи хармоничното му съжителстване спрямо материята, флората и фауната на Земята. Но това си остават пак най-първичните форми на общества. Тогава от гледна точка на по-разумни същества от нас и съпътстващите ги по-висши обществени системи, нашата цивилизация за тях самите представлява сериозна опасност - ние бързо и лесно, не с друго, а именно с нашето общество, можем да ги върнем към това, от което те са излизали в продължение на много по-дълъг период от тези в нашите представи. Например една държава може да рухне много по-бързо, отколкото да се съгради и затова нека не се учудваме, че по летищата ни не искат разрешение за кацане на извънземни кораби.

      Щом стигнахме до това, че нашето общество има предмет на унификацията си човека, а най-висшата форма на общество освен човека като конкретен вид разум (говорим за човешко общество), разума въобще, материята и включеното трето, следва, че материалността с всяка по-следваща унификация, засилва своята балансираща роля. Изключителното подобие между развитието на обществото и това на разума показва, че разумността е основен елемент в обществените отношения, т. е. независимо от разумните видове, които образуват общество, последователността, схемата му ще е същата, както и човешкото. Къде са тогава разликите между развитието на разума и обществото му. Тук ще е глупаво като стари професори по право да затъваме в терминология, като например, че обществото е отношения между разумни видове, които си имат свой предмет. Ами предметът на разума си е абсолютно същия. Ние ще разгледаме нещата малко по-изнесени от този им смисъл - като отношение на предмета към понятието за общество в нашата индуктивно-логическа схема. Че това не е нито тавтология, нито рационализъм, сме видели много отдавна. Предметът за разума и изведеният за обществото - това е материята. Нейната роля в развитието на разума е в модела, който последният създава относно нея и своята връзка с нея, докато за обществото - това е постигането на хармония между човека (в случая) и заобикалящата го среда. Тук ще докажем, че докато за разума такъв ход е закон, то за човека - това е общо случайно. Май не съм запознал читателя със Закона за общото случайно. Това е, защото той касае само човечеството или само друго подобно формирование, което няма как да има допирни точки с него. Затова и този закон така и не намери място досега в нашето изложение. Той гласи: Вселената е относителна, взависимост от разумното й проникване. Степента, до която разумна форма може да обхване Вселената, за тая форма е най-общото. А от гледна точка на Вселената това познание е частно. Тук - много съществено - не става въпрос за материална ограниченост, като например това, че живеем в четиримерно пространство, а за разумно моделиране, както и изведохме, че съществуват множество размерности на времето. Следователно този закон принадлежи на индуктивната логика - индивидуализацията на логическата схема на един разум, определя неговото общо частно. Естествено е, с оглед неспирното развитие на разума, това общо частно да увеличава своя обем и ако говорим за разума въобще - то се превръща само в общо. Нека обаче се върнем на обществото. Ако изключим материята като негова причина, то се оказва, че физическата форма на човека и средата му на живот, т. е. все материята, са смущаващи въздействия спрямо разума, т. е. неговото общо частно. Какво направихме тук? Изключвайки материята като причина от основната ни схема на обществото, се видя, че същата материя се появи като смущаващо въздействие като закон за обществото. И така по-точно би било казано, че тя се превърна в регулатор на разумността на обществените отношения. В този случай опростихме схемата ни, връщайки я към двукомпонентната схема разум - материя, но и не в онзи вид на това отношение, а и в пряка взаимовръзка с обществото. Всичко това с цел да открием влиянието на материята специално за човешкото общество.

      Ако предположим, че зависимостта от материята при по-висшите разумни видове отслабва, като се имат впредвид човека и животните в своето отношение към материята, то можем да кажем, че процесът на унификация спрямо материята при по-висшите разумни видове би следвало да отпадне - нещо противоположно на изведено досега. За пръв път в нашата книга имам възможност да демонстрирам сблъсък между индуктивни логически конструкции в една логическа схема. Изходът от него като извод може въобще да не подлежи на съмнение. Какъв сблъсък имаме всъщност тук налице - дали той има за предмет едно и също нещо? В първия случай, изхождайки от материята, чрез разсъжденията ни от "Физика", ние я поставихме за основа на обществото и така изведохме, че тя е предмет и законодател за обществото в неговото развитие - законите на материята са закони и на обществото. Във втория ние изведохме разумността като основен измежду приматните елементи за обществото (т. е. като негова причина) и стигнахме до заключението, че развитието му ще наподобява силно това на разума. Оттук само, ясно се вижда, че противоречие в предмета няма и следователно то се явява в интерпретацията на понятието. Тогава безспорно, че по-висшите разумни видове имат по-слаба зависимост от материята или тяхната пряка връзка с нея е отслабена, но това не означава, че материята като балансиращ елемент в изграждането на обществото постепенно ще изчезва. Точно напротив - ако по-висшият разум от нашия няма например нашата физична форма, то материята като балансиращ елемент все по-трудно ще се прилага към неговото общество, въпреки по-общото му случайно в неговия логически модел. Противното би означавало по-висшия разум да създаде по-нисша формация за общество, с преобладаваща роля на вида на разумните му единици. Аналогия тук може да се направи със съпътстващите неточната унификация частици като несъществуващи - разумът допълва в създаването на свое общество материята до пълния баланс на обществените отношения - ето, че вече е ясно защо обществото представлява едно обръщане на разума обратно към материята. Физичното обяснение за това се крие в обществените отношения. В рамките на един вид разум винаги се наблюдават по-разумни и по-неразумни видове. Аналогия - с хибридизациите на материята. Различията между тях имат за предмет материята. Образно казано, ако математически извадим разумността на един от разумността на друг индивид, получаваме за разлика неразумност, т. е. материалност. Със същата логика можем да получим и разумност, но това беше само пример, а и нека не забравяме, че материята е основната субстанция във Вселената. Така стигаме до извода, че разумната диференциация на индивидите в едно общество, определя нивото на обществените отношения и на обществената система в рамките на съответния вид разум и неговото общо случайно като общество. Комично следствие от този извод е, че общество от еднакво гениални хора всъщност е най-нисшата форма на общество. Просто тогава не биха се създали обществени отношения. Може и погрешно да се мисли, че глупостта прави обществото. Напротив - тя всякога си е еднаква и неизменна и тъкмо разумността би определила нивото на обществената система.

      Това обръщане назад към материята поставя човешкия вид в много благоприятна светлина - нему не е нужно да създава материалността за балансьор на обществените му отношения, защото материята е навсякъде около него, дори и в него. Онова компенсаторно действие спрямо материята ще е минимално, но ако все пак не се създаде най-висшата форма на общество от човека, то това би означавало, че и разумността му е била  малка; не като съзнателност, не като ценностна система, нито като разумна диференциация, а като ниво на материята, което той представлява като разумна формация.

      5. От изводите ни дотук можем да кажем, че понеже развитието на разума е бавен процес от гледна точка на същия разум, то обществото му се явява като балансиращ елемент в неговото отношение спрямо материята. Съвсем реален тогава се явява моментът, при който обществото като също бавно и инертно формирование, може да възпрепятства общото развитие на разума. Понеже пък разумът е причина за обществените отношения, следва, че обществото може да възпрепятства самото свое развитие. Развитието на разума винаги ще доведе до изменение в обществените отношения и ако в този смисъл те, като втори примат на обществото не съответстват на третия, т. е. обществената система, то се стига до сблъсък между тях с един единствен изход - развитие в по-висш вид на системата, защото самия разум не може да върне своето назад.

      Тук нашето изследване на практика отрече дефинитивната роля на стоково-паричните отношения като първопричина за развитието на обществото. Вярно е, че те са причина за такова развитие и обществената система ги следва безусловно, но преди тях е производството, преди него принадената стойност, преди нея технологията, а в основата на това е разумът. Не друго определя стоково-паричните отношения, а развитието на разума, на неговата материална полезност и целенасочено използване. В шеговит тон мога да кажа, че тук се разглежда света, много отпреди Адам и Ева. Смисълът на нашето изследване върху обществото се заключава издигането на материалната форма - разум, в основа на всички проявления на обществените отношения.

      Но нека се завърнем към балансиращата роля на материята. Да си зададем въпроса: Какво точно се балансира чрез обществото? От една страна имаме разумни единици, които изграждат - видяхме поради какви причини - отношения помежду си. Тези отношения унифицират в единна обществена система и затова ги наричаме "обществени отношения". От друга страна имаме едно дълготрайно неустойчиво поради различността си състояние на материята под формата на разум. Веднага следва, че обществото, като обръщане на разума обратно към материята, балансира именно тази различност. Но от гледна точка на това, че разумът е копие на материята излиза, че материята компенсира или балансира само себе си. От гледна точка на материята - това е така, но от тази на разума - не е. Проблемът тук се заключава в определянето на различието между материята и разума. Него ще разрешим по следния начин: Ако разгледаме най-висшата форма на разум, която е създала свой логически модел, който е идентичен със законите на материята, то ще видим, че общество от такива разуми е невъзможно, поради причината, че те всъщност ще са един разум. Понеже материята е една и единствена (както доказахме във "Физика"), то и най-висшият разум ще има една логическа схема - тази на законите, на материята. Значи идентичността на разумната логическа схема с материята не е причина за балансирането на обществената система, ако разглеждаме разумни видове от по-нисш вид. Какво остана тогава? - онази част от логическата му схема, която не съответства на законите на материята, т. е. неговата алтернативност. Обществото се явява балансьор на алтернативността на разума спрямо материята. Тогава обществото не е просто обръщане, ами алтернативно обръщане на разума към материята.

      В системата на диалектиката това е положението за "изключеното трето", което се явява най-сериозната пробойна в нея. Въпреки, че гениални умове като Хегел са изследвали това "трето", те не стигнаха до извода, че то самото изкривява самата и система в нещо различно от диалектика. С оглед, че това ще бъде развито в следващата глава, ние ще се завърнем на обществото. В този ред на мислите за него алтернативността на разума се явява включеното трето, затова и тук не става въпрос за диалектически поглед върху обществото, за изключване или включване на каквото и да е, ами за отношението на това трето към останалите два елемента на отношението. На пръв поглед алтернативността на разума изключва законите на материята, като закони за обществото, поради това, че последното се явява балансьор на самата  алтернативност. Но имайки впредвид вече казаното по повод предния сблъсък на изводи в индуктивно-логическата ни схема, можем да заключим, че обществото само повтаря особеностите на отношението на разума към материята, част от които е и алтернативността. Така ние вече стигнахме до друг съществен момент, друга особеност на обществото и обществените отношения: Освен законите на материята, обществото включва в себе си и алтернативните логически схеми на разума. Затова и алтернативността на разума е включено трето в противоположностните от негова гледна точка отношения между материята и разума. Това е и причината законите на обществените отношения като конкретно нещо да са много трудно определяеми. Докато ние сравнително лесно можем да определим алтернативните логически конструкции в конкретна логическа схема, много трудно можем да намерим общата алтернативност, дори и още по-зле, унифициралата обща алтернативност на човешкия разум. Образно казано - да разберем какво е онова, в което всички грешат, а това "всички" включва и нас самите. Ние само можем да достигнем до някакъв етап, въпреки, че претендираме, че този етап в нашето изследване е доста напреднал, но никога няма да можем да излезем от собствената си същност и да открием нещо, което по условие не можем. Това обаче не е причина да не можем да изградим най-висшата форма за нашето общество, но пак повтарям - това ще е много дълъг и трудоемък процес.

      В основата на обществените науки, прочее, е крайно време да залегнат истинските и реалните причини за съществуването и развитието на обществото. А това са материята и разумът като нейна самостоятелна форма. На читателя може да  му прави впечатление, че никъде тук не говорихме за политика, дипломация, междудържавни отношения и др. п.  Ами в политологията вече всичко е измислено и написано в творбите на Айзък Азимов. Ако читателят прочете неговите "Фондации", то той е чел всичко.

      6. Невъзможността на разума на човека да надскочи своето общо случайно, поставя ограничение на обществото, което той може да създаде с оглед своята разумност. Ако съчетаем това съждение с евентуалната необходимост от унификация на обществените системи над цялата планета и съпътстващата я експанзия в Слънчевата система, то ще заключим, че в един момент този процес ще бъде възпрепятстван от ниското ниво на самия ни разум. Тук не разменям местата на причината и следствието, на развитието на разума и това на обществените отношения, а става въпрос за следното: Ако се извърши унификация над цялата планета, което в близките петстотин години ще е напълно реално събитие и заедно с това, поради една или друга причина, човечеството няма да може да осъществи експанзия в Слънчевата система, с което да изнесе противоположността на самата своя унифицирана обществена система извън пределите на Земята, то тук ще се създадат сериозни конфликти в рамките на световна бунтовническа война на старите обществени системи, което реално ще застраши цивилизацията на човечеството. Най-вече поради това, а и по други не по-маловажни причини, може да се сметне, че за в бъдеще все повече ще се налага необходимостта от създаване на изкуствен интелект. Не със сегашните непълни и изцяло изкуствено създадени логически модели, както и не със сегашните технически средства. Затова и в нашата книга предлагаме изцяло нов и удачен логически модел на разумната дейност, който - видяхме защо - касае всеки вид разум. Ако този модел бъде вплетен в досегашните компютърни технологии, то неговата ефикасност ще бъде нулева, поради факта, че бързодействието му ще намалява по геометрична прогресия със всяка следваща логическа единица памет. От друга страна, щом моделът на индуктивната логика касае всеки разум, то вплитането му в изкуствен носител би представлявало значително преимущество за човешката раса. На първо място изкуственият интелект ще разшири общото случайно на човешкия разум, защото ще бъде вече част от него като негов продукт. Второ - той ще осъществи един вид подготовка за среща на човечеството с друга експандираща разумност. Значи - като трето - изкуственият интелект може да се окаже ценен логически източник, с оглед отслабването на индивидуализацията на индуктивно-логическата му схема. Точно това трето би го наложило успешно в различни области на познанието: наука, техника, нестандартни управленски решения (например в космически програми) и др. т.  Всъщност да се разсъждава за приложението на изкуствения интелект е същото, както преди стотина години да се разсъждава за приложимостта на електричеството. С една дума - навсякъде. Няма да отваряме проблема доколко впоследствие човекът ще стане зависим от този изкуствен интелект - това не е проблем на моята философия. Въпросът тук опира до това доколко човек е зависим от собствения си прогрес. Ако съществува някаква опасност, то тя е в това, човек да не изгражда сам своята логическа схема, а да използва наготово тази на изкуствения интелект, което вече сме развили в по-предната част под проблема за образованието.

      Що се отнася до взаимовръзката между такъв интелект и развитието и експанзията на обществото, то трябва да кажа, че тя нито ще е пряка, нито ще е явна. По правило развитието на човешкото общество е следствие на развитието на човешката разумност, в пряка връзка с разумната диференциация на човешкия вид. Тогава по-съществена и по-явна ще бъде намесата на изкуствения разум, при осъществяването на космична програма като логически източник и при сблъсък с друга цивилизация като алтернативен и по-общ от човешкия логически модел. Това всъщност са и двете най-съществени негови проявни форми като етап (закономерен и неизбежен) в развитието на човешкия разум. Последният пък като основополагащ обществен примат, ще изисква по-високо ниво на изкуствения интелект от самия себе си, защото до неговото ниво той няма да обхваща разумната диференциация на човешкия разум и поради тази причина - както вече казах - дотогава той може да се използва само като логически източник. Изкуственият интелект също така може да излезе от хода на развитието на разума, защото той не е разум в прекия смисъл на тази дума - неговите логически схеми няма да са следствие на еволюционния разумен път, а наготово заложени в машинната му памет. Затова и прецизирането им е първостепенна задача в подобен научен експеримент, за да не се получи изкривяване в неговата логическа схема, развитие и накрая общото, до което той ще достигне. Така няма да се получи полезен за човечеството изкуствен интелект, а някакъв случаен логически модел. От друга страна, безмислено е да се създаде нещо, което само да изгради законите на своята логическа схема - това вече е направено от самата еволюция. Но в крайна сметка видяхме от хода на изложението ни, че индуктивно-логическата схема притежава вътрешна корективна връзка, която в крайна сметка ще се окаже оня фактор, който ще избегне изкривяването в развитието на изкуствения интелект - естествено, ако тази наша логическа схема бъде заложена успешно в изкуствен носител. Ако оставим настрана критериите, които Теорията на управлението дава за наблюдаемост на една система, белег за удачността на развитието на изкуствения разум би било неговото бързодействие. Както беше споменато, в началото то е малко и незадоволително. С развитието на обема памет и връзките между елементите на паметта, то корелациите, които логическата схема ще прави между тях ще обхващат все по-голямо количество от същите, в рамките на един логически изход. В такъв случай бързодействието ще нараства, както и обема памет, включен в един логически изход. Тук е нужно едно много важно уточнение. Става въпрос за бързодействие при създаване на нов логически елемент, който лесно би се идентифицирал, а не за бързодействие при ретроактивното отношение към старата логическа конфигурация. Т. е.  разглеждаме хибридитивното бързодействие, а не това при унифицирането на логическата схема спрямо новия логически елемент в нея. (Само ще спомена, че стопроцентова наблюдаемост би се постигнала при отчитане бързодействието при анализа на грешките. Но понеже модел за това в тази книга няма да дадем, то се спираме на хибридитивното бързодействие, което също  е сигурен белег, с оглед на това, че пропуските в наблюдението лесно биха се забелязали. Методът с анализа на грешките е удачен, когато машина наблюдава машина - аналогия с детската педагогика - за което още е много рано.) В момента, в който изкуственият интелект изпълни общото частно на човешкия разум,  вече той ще определя разумната диференциация, която детерминира, така да се каже, количествено, нивото на развитие на човешкото общество. Тук тези, които са по-големи любители на киното ще се запитат: Нима компютър ще управлява света? Съвсем не. Този "компютър" ще се явява само елемент от първия обществен примат. Човешкото общество е човешко общество. Изкуственият интелект няма как да се вплете в обществените отношения, нито пък ще наложи негово държавно устройство. Ценността му ще е най-вече в това, че от него ще са изключени втория и третия елемент на примата "човек", а именно материалната форма и средата на живот. Затова, въпреки по-общото си частно и така влиянието си върху човека и неговите взаимоотношения, изкуственият интелект ще си остане предимно логически източник, с конкретна практическа полезност - т. е. изкуствен интелект в прекия смисъл на тази дума.